1. Писмото

71 5 4
                                    

Лежах на леглото в стаята си, когато сестра ми връхлетя с гръм и трясък. Започна да пищи и да подскача наоколо все едно от това зависеше живота ѝ. Тогава разбрах, че наистина от това което държи зависи живота ѝ.

- Боже мой! По-дяволите Кейтлин отвори го!

- Добре де, добре! Така, искам само да знаеш, че каквото и да пише тук - посочи писмото в ръцете си - ти заминаваш и няма да ме чакаш. Отиваш в скапания Харвард и въобще забравяш, че имаш сестра, която -

- Отвори го! - прекъснах я.

Тя млъкна. Пое си въздух и бавно започна да отваря писмото. Започна да чете, а върху лицето ѝ нямаше никаква емоция. След няколко секунди вдигна поглед и се съсредоточи в стената зад мен.

- Кейт, какво пише? - настоявах да разбера, но тя не отговори - Кейтлин?

- Мамичката му, приета съм! Отивам в шибания Харвард!

Огромна усмивка се появи на лицето ми и прегърнах сестра си. Толкова бях щастлив, че няма да ми се наложи да се разделя с нея. През цялия ми живот, тя е била единствената, която не се отказа от мен. Дори през най-лошите ми дни, когато се държах като пълно копеле, тя беше до мен.

- Е, явно ще трябва да те търпя още четири години. - пошегувах се с нея.

- О, ще трябва и още как! - ухили се и отново ме прегърна.

Прекарахме остатъка от деня правейки планове за престоя си в Америка. Тя винаги е мечтала да влезе в Харвард. След като майка ни почина, тя реши, че ще сбъдне мечтата, която майка ни не е успяла - да влезе в Харвард. Поркай нея и аз се запалих по идеята да вляза в престижен колеж и ето на. Отиваме в Харвард!

На следващата сутрин резервирахме билети за по-късно същия ден. От рано започнахме да опаковаме нещата си, а татко обеща, че ще се прибере по-рано от работа, за да ни закара до летището.

- Харолдддддд! Виждал ли си ми някъде черните токчета? - Кейтлин се провикна от нейната стая.

- С черната каишка ли? - попитах я гледайки обувките в коридора.

- Същите.

Занесох ѝ ги и се върнах в стаята си да довърша своя багаж. Точно в пет следобед бяхме готови. Татко ни помогна да свалим багажа и не след дълго потеглихме. Къщата ни беше, на около двадесет минути от летището, което доста ни улесняваше.

- Не искам никакви глупости докато сте там. Ще се постарая да ви взема билети за Коледа, а дотогава искам да ми се обаждате всеки ден. И двамата! - баща ни даваше последните си заръки преди да чекираме багажа си. - Хари не искам никакви пиянски истории, а да не говорим за наркотици. Кейтлин това важи и за теб и никакви момчета без предпазни средства!

- Татко! Говори по-тихо! - сестра ми се изчерви, а аз започнах да се смея.

Тридесет минути по-късно заемахме местата си в самолета, който щеше да ни отведе до така желаната дестинация.

- Моля всички пътници да затегнат коланите си. Скоро излитаме. Колегата - стюардесата започна да обянява как да реагираме при спешна ситуация.

- Америка ние идваме! - Кейт стисна ръката ми и ме погледна.

- Америка ние идваме! - повторих аз, а самолетът набра скорост и излетя.

Здравейте! Това е новата ми история "She's your ex". Ъпдейти ше има всеки ден освен в Неделя и наистина ще се радвам, ако изразявате мнението си за историята в коментарите.❤️❤️

She's your exNơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ