She's your ex

4. Приятелката ми

Изминаха няколко дни и първата седмица от университетските ни години приключи. Беше Събота по обяд, когато на врата на стаята се почука. Приближих се към към нея и я отворих. Отпред стоеше сестра ми и изглеждаше наистина притеснена.

- Хари, няма да повярваш кого видях! - избута ме от вратата и влезе в стаята. Настани се на малкото легло на Луи и заби поглед в земята. Сякаш мина час премисляйки, когато най-сетне проговори.

- Предполагам помниш приключенията си от десети клас? - кимнах положително, а тя продължи - Та както знаеш тогава не си поплюваше и сменяше гаджетата всяка седмица.

- Ще караш ли направо? - попитах, нетърпелив да разбера какво толкова се е случило.

- Видях Натали Скот.

Сърцето ми пропусна удар. Не е истина. Не може да се случва и то на мен.

- С-сигурна ли си? - гласът ми беше тих като шепот, а от притеснение дори заеквах.

- Убедена съм.

Запопнах да крача из малкото помещение, докато Кейтлин не откъсваше зоркия си поглед от мен.

Натали Скот. Дребно момиче с брекети, очила, грозни поли, но прекрасни сини очи. Мислех, че никога повече няма да я видя. В общи линии тя беше момичето, заради което си стъпих на краката.

- Каквото и да става, не трябва да ме вижда! - седнах до сестра си и положих глава в дланите си.

- Харолд! В един колеж сте. - Кейтлин изложи фактите на яве.

- О, не думай. В никакъв случай не трябва да ме разпознае!

- Повярвай ми, ще те разпознае. За разлика от нея, ти си си същия грозен идиот.

- Моля? Аз грозен? Ще ти се. И какво искаш да кажеш с това "за разлика от теб"?

- Ами тя-

Вратата на стаята се отвори, прекъсвайки Кейт. Луи влезе в стаята с момипе, което беше хванал за ръката. Момичето изглеждаше много добре. Беше малко нисичка, но имаше хубава слаба фигура, красиви кестеняви коси и...
Невероятно красиви сини очи.

- Здрасти Хари! - поздрави ме Луи - О, Кейт и ти си тук. Тъкмо ше ви запозная. Това е приятелката ми На-

- Натали. - прошепнах и се вгледах в очите на момичето, които бяха изпълнени с ужас. Позна ме.

- Х-Хари? - името ми излезе като писък от розовите и устни.

Погледнах към Кейтлин, която се опирваше да не се побърка, а след това и към Луи, който горкичкия си нямаше и на представа какво се случва.

- Вие познавате ли се? - Луи посочи мен и Натали. Тя бавно кимна, аз му отговорих с едно прото "Да". - Е, супер. Значи знаеш колко прекрасно е моето момиче!

Луи се ухили се и целуна Натали по устните. След като спряха тя го пусна и отстъпи назад.

- Луи, наитина трябва да вървя. - Натали гледаше към мен, сякаш се уверяваше, че не съм някой див звяр, който чака да я нападне.

- Но нали каза, че днес ше прекараме деня заедно? - изгледа я недоверчиво.

- Ъм, да, но се сетих, че обещах на баба да я видя. Ще тръгвам. Чао! - и така тя излезе от стаята, едно объркано и две шокирани изражения.

Знам, че главата е кратка, но все пак има всичко, което исках. Надявам се да ви е харесала! ❤️