Градът размазва тежкия си грим
и клепките му мигом стават златни.
Преди да тръгнеш,нека помълчим.
Благословена бях с обичта ти.
И знам,че повече не ще се връщаш,
дори да искаш да останеш с мене –
за да посрещаме зората вкъщи.
Но тук за ангели е забранено.
Зениците на град – приют за луди,
в бетон отдавна някой е зазидал.
Да спя ме остави.Не ме събуждай.
Без теб и Бог във Рая е невидим.
В.Р. 7 юли 2019,София
