Не обичам да ходя на училище. Мразя по-голямата част от класа си. Не мога да понасям да дишам един и същ въздух с повечето си учители. Пълня си главата с безполезни факти, които едва ли ще помня след седмица. Обаче погледнато под друг ъгъл, училището е моето избавление от ада вкъщи. Не знам как все още съм жива, след лятната ваканция, която ми се стори, че е траела няколко века.
Проблемът е, че това е последната ми година. Не знам какво ще правя след като завърша. Едва ли ще мога да събера достатъчно пари, които да ми стигнат едновременно за таксите за семестрите в университетите, учебници, общежитие, пътни, дрехи и храна. Сумата, която заработвам като сервитьорка, отива за погасяване на кредитите на родителите ми. Живеем само с мижавата заплата на баща ми.
Едновременно завиждам и се ядосвам на сестра си. Вяра се измъкна оттук. Избяга със съпруга си някъде по чужбина, дори не ни каза къде. Не сме получавали нито вест, нито кост от нея откакто замина миналата година. Но не я виня си за избора, който е направила. Ако мога да бъда честна - и аз не искам да имам каквито и да е връзки с това място.
---- •°♡°• ----
Бележка на автораЗдравейте, хора!
Искам да ви се извиня, затова че Любов не е богаташка, която ръси пари навсякъде, и че няма червено Ферари, което кара без книжка. Знам, че това преминава всякакви граници, но какво да се прави.
Също така искам да ви попитам дали искате да сложа снимки на героите? Според вас, кои известни личности ще подхождат на героите?
Между другото ще пусна следващата глава, когато тази събере минимум 100 звездички. (Затова гласувайте!) И не забравяйте да оставите коментар!
YOU ARE READING
Любов (18+) | Bulgarian original short story
Teen FictionЛюбовта е лъжа. Любовта е болка. Любовта е омраза. Любовта - това съм аз. ----- Жанр: Тийн фикция, Съвременен Възраст: 18+ Статус: Завършена НИТО ИСТОРИЯТА КАТО ЦЯЛО, НИТО ЧАСТИ ОТ НЕЯ МОГАТ ДА БЪДАТ ВЗАИМСТВАНИ!