-Наистина не ми се ходи.
-Хайде де! Не можеш цял живот да седиш в общежитието и да гледаш филми- и преди и да имаше шанс да отговори изречението беше допълнено- Аз няма да го позволя.
Извъртя очи и остави бутилката си с вода настрани:
-Добре, де. Кога и къде?
-Довечера, Мат.
-Днес ли е ? Трябва да си изчистя краката.
-Изчисти си и мозъка, сигурно е прахлясал от толкова филми! - Ан хвърл една от възглавниците зад себе си по съквартирантката си, която успя да я избегне, смеейки се.
Пристигнахме на въпросното парти място.
Още от алеята можеше да се чуе силна техно музика, да се видят танцуващите едно до друго тела и вече приближавайки се дори да се усети мирисът на цигари.
Стеф донесе чаша пълна с бира на Алекс, започвайки да танцуват в ритъма на бучащата музика.
~Idw go to school~
Всички потни тела подскачаха и се полюшваха в ритъма.
Алекс погледна на дясно и успя да види как приятелката и започва да се натиска с някакво момче.
-Типичната Стеф. - помисли си.
Стефания беше от популярните - красива и умна, въпреки че през повечето време се правеше на ударена от автобус. Руса и стройна, успяваше да спечели вниманието когато и да си поискаше.
~ГлНаА~
Забелязах, че някакво момче ме наблюдава. Започнах да актвам битчи, както Стеф ме е учила, ако някой ме дразни в повечето случаи. Но същност не чак толкова.
Взех чашата си и изпих на екс съдържанието, продължавайки да се клатушкам в ритъма и гледайки момчето право в очите. Той се подсмихна, но дори и не помръдна. Оставих празната чаша на масата и метнах косата си настрани, тръгвайки в рандъм посока, все още усещайки погледа на момчето по себе си. И това беше моят начин да кажа, че не ме интересува.
Въпреки че женският код гласи никога да не оставяш приятелката си сама на парти, при Стеф беше различно. Изрично ми беше казала да се прибирам без нея, само че не ми изглеждаше съвсем правилно и реших поне да и пиша или намеря, или изпея песен, с която да и кажа, че се прибирам. Качих се на втория етаж и тръгнах по малкото квадратно коридорче. Родителите на Мат бяха адвокати и това обясняваше старинната ламперия и историческите картини по стените. Да не говорим и че двете му по-големи сестри са художнички - имаше много и то странни портрети. Завих надясно и се огледах - явно не беше тук.
Затворих вратата и усетих ръка на ханша си. Обърнах се бързо и се отдръпнах назад.
Огледаме от главата до петите и ме придърпа към себе си. Все още бях в изненада и не реагирах особено внимателно на случващото се. Тогава момчето ме целуна. Сигурно съм изглеждала като зомби, защото сбръчках веждите си и някак кръстосах очите си.
Момчето започна да задълбочава нещата, затова го отблъснах назад. Да, но той не се отказа.
-Разкарай се! - извиках и повторих движението си.
Момчето изхвърча назад. Стъклата от прозореца до нас се разхвърчаха около телата ни сякаш на забавен каданс. От носа на момчето се показаха няколко капки кръв. Картините започнаха да се тресат, а единственото нещо, което чувах беше собственият ми писък. Имах чувството, че косата ми дори не си беше на мястото. Гледах момчето и се чудех какво става.
Вратата изскърца и една глава се показа.
-Извинете мислех, че е свободно. - заваля думите си едно чернокожо момче с руса коса.
Огледах уплашено стаята - нямаше стъкла на пода нито картините бяха счупени дори разместени.
-Същност е свободно. - казах, поглеждайки роклята си. Момчето, чийто нос кървеше преди минута вече излезе от стаята и за да не остана по-назад и аз последвах примера му.
Затваряйки вратата видях силует през прозореца. И съм обедена, че не бях пияна.
Очите ми моментално се насълзиха. Какво се случи? Момчето, което сякаш беше виновно за всичко това, беше никъде, за да бъде намерено. Дали видя това? Дали не съм пияна? Няма как да се напиеш от 2 чаши бира нали?!? Леко треперейки и с насълзени очи се отправих към банята. Ехм, една от многото в тази къща.
Измих ръцете си и напръсках лицето си, така че да не размажа спиралата, която вече достатъчно ми лютеше. Подпрях се на мивката и се погледнах в огледалото.
-Стегни се! - казах си, взирайки се в отражението.
