До колко съсредоточена бях не знам, но забелязах движение зад себе си. Не обърнах внимание, защото бях на парти. Нормално е да има и други хора. Но когато усетих нещо да допира рамото ми подскочих. Чувах забързания ритъм на сърцето си в главата си. В стаята нямаше никого. Само един отворен прозорец и развяващите се до него завеси.
-Който и да се шегува с мен - не е забавно! - казах сякаш на себе си.
Излязох от банята и бързо си проправих път през вече натрупалите се тела по коридора.
Музиката все още бучеше с всичка сила. Имаше още повече хора отколкото преди малко. И сега вече нямаше шанс да открия Стеф. Въпреки този факт се огледах за последно в опит да я намеря. Единственото нещо, което хвана окото ми беше една групичка от момчета, които пиеха и явно се смееха, като общо забавляваха, като само единият от тях седеше без да консумира алкохол и сякаш търсеше нещо с поглед. Ставаме двама!
Излязох от къщата, продължавайки по алеята.
-Хийй! Не бяхме ли Заедно?! - възкликна мъжки глас.
Обърнах се и извъртях очи - момчето от коридора.
Започва да се приближава и за да бъда честна не знаех какво да правя.
-Проблем ли има? - втори глас се включи. Музиката все още се чуваше - буквално всичко се развиваше пред къщата.
Беше мъжки глас. Значи през целия ми живот момчетата не ми обръщат внимание, но сега да - ех, какъв късмет!
-Спокойно пич, просто купоснясвам с момичето си.
-Не съм ти момиче! - кръстосах ръце и погледнах към пияното момче - Не съм твоето момиче! - присвих очи. Второто момче се подспя, но не каза нищо.
-Не мисля, че иска да купонясва с теб. - съобщи, изглеждайки трезвено, второто момче.
-Да съм ти искал мнението? - момчето от купона се изребчи на опонента си, скъсявайки разстоянието между тях.
Усетих нещо над горната си устна и минах с ръка. Когато я погледнах беше в кръв.
-Вие сериозно ли? - попитах саркастично, прикривайки лицето си.
Никой от тях не каза нищо. Просто стояха един срещу друг със свити юмруци.
Близката улична лампа подпомагаше зрението ми. Успях да отлича някои черти от момчето, което май ме защитаваше. Тъмна коса, чип нос.
-Я, стига! - извика парти животното и сърдито тръгна назад.
Погледнах го объркано, а другото момче сякаш доволно.
-Хайде!
-К-Какво? - уплетох си езика.
-Ще те закарам.
-Много мило, но мисля, че забравих чантата си вътре. - една вечер ще изляза и ще се натъквам само на откачалки, супер.
Върнах се бързо в къщата и се смесих с тълпата. Видях как влиза по мен и кръвта ми замръзна. Зад мен имаше голяма група от танцуващи момичета, затова се набутах при тях. Така или иначе повечето от тях изглеждаха прекалено пияни, за да ме запомнят.
Просто подскачах, а след това полюшвах в ритъма. Момчето мина покрай кръга ми, но не мисля, че успя да ме забележи. Бавно се измъкнах от тази част на тълпата и се насочих към вратата. Потърках отново носа си, но кръвта този път я нямаше. Какво въобще се случваше?
-Да вървим. - момчето се появи и ме хвана подръка.
-Пусни ме - измрънках, гледайки го едновременно със злоба и ужас.
-Прави се, че всичко е наред и да вървим. - прошепна в ухото ми, повеждайкиме на някъде.
Колкото и да се опитвах да се изтърва от захвата - беше невъзможно.
Когато най-накрая се отдалечихме от шума, той ме пусна и извади ключовете си.
-Какъв ти е проблемът? - Не получих отговор.
-Значи изведнъж реши да млъкнеш?
-Защо ме доведе?
-Качвай се! - отворих широко очи.
-Моля?!
-Няма да повтарям. - засмя се той.
-Ти в ред ли си - започнах реч - Как така първо помагаш на момиче, а после и казваш "КаЧвАй Се". Маняк.
Той се подсмихна без да каже каквото и да е било.
-Да не би да е било номер? Значи така забиваш момичета! Жалко за теб, сладък си, но този път не се получи.
Обърнах му гръб и тъкмо направих крачка, когато той ме хвана за ръката, завъртя ме и ме придърпа към себе си:
-Не е номер. Нещата са важни. - прошепна в ухото ми. Покрай нас премина група тинейджъри. Явно се е усетил , че щях да се възползвам.
Преглътнах бавно и го погледнах объркано:
-За какво говориш?
Той въздиша тежко и разтри челото си.
Опитах се бавно да се оттърва. Той просто дойде, прехвърли ме през едното си рамо..
