Толкова ме болеше от факта, че вече нямахме родители. Болеше и от факта, че той май също ме обичаше като нещо повече, но никога не можах да разбера.
Времето отмина и неусетно трябваше да отидем в университети. С времето реши да кандидатства за друг университет, а аз останах в този, в който ни приеха онзи ден
Плаках.. Щяха да са различни и трябваше да се изнесе...Извън града.
VOUS LISEZ
FLY TO DREAMS →CHANBAEK←
AléatoireКъдето любовта живее вечно. Приятели от малки, но изпитват нещо повече. -една висша ценност ~просто да полетиш
