In love with my daughter - Liam Payne BG Fanfiction / Влюбен в дъщеря ми

Chapter 2

Седях на дивана в хола и гледах футбол. Всеки момент очаквах Найл и Грег да се появят заедно с Тео за днешната ни семейна вечеря. Не че сме истинско семейство, но след всички години, които прекарахме заедно се чувстваме по-близки от всякога. Дъщеричката на Найл - Клои учеше в същото училище, в което и Даниел. Децата на Хари, Луи и Зейн също. След смъртта на Кристъл те бяха винаги до мен.

На вратата се позваня и преди дори да стана, за да отворя, те вече бяха в коридора.

- Здравей чичо Ли! - Тео стисна ръката ми, а след като му отвърнах се настани на дивана.

- Радвам се да ви видя. - усмихнах се и прегърнах Найл и Грег. - Настанявайте се. Преди малко се чух с Даниел и съвсем скоро с Клои ще бъдат тук.

- Добре, че си ти да проверяваш и моето дете. Това момиче използва тешефона си за всичко друго, но не и да отговаря на обажданията ми. На Хейли ѝ иде да откъсне моята глава понякога. - Найл се засмя и седна до Тео, както и Грег.

- И ти си бил така едно време. Да не говорим за Хейли. Та тя си е всата отнесена.

- Имаш късмет, че снима филм и не е тук да те чуе. - чух гласа му докато вървях към кухнята, за да взема четири бири.

- Грег! - провикнах се. Чух глухо "Да" и продължих - Даваш на Тео да си пийне бира, нали?

- Може този път. - отвърна, а аз тръгнах обратно към хола.

- Чичо Лиам, ти си ми любимия! - Тео се ухили и пое ботилката в ръка.

- Хей! Ами аз! Не забравяй от кого си взел чара си. Одрал си ми кожата! - Найл веднага се засегна и запопна да говори как, ако са нямали роднинска връзка, Тео щях да прилича на грозния си баща

След известно време спрях да ги слушам как спорят и отново се съсредоточих върху мача. Нямаше и пет минути и чухме гласовете на Клои и Даниел.

- Здравей батко Тео! - Даниел веднага се затича към батко си и го дари с целувка по бузата.

- Ами ние? - Грег протегна ръце, а ангелчето ми отиде да го прегърне и след това чичо си Найл.

Клои дойде при мен, а аз я прегърнах и целунах челцето ѝ. Толкова много приличаше на баща си, че не е истина. Поне е взела апетита на майка си, иначе сега щеше да е сто килограма.

- Тате! - Дани най-после дойде при мен и ме прегърна - Може ли пак да направиш като сутринта? - попита, а аз леко се напрегнах.

- Какво е правил татко ти сутринта. - любопитството в Найл отново не оставаше по-назад.

- Ами той направи така, че е-

- Направих така, че да полети. Да, да полети. - веднага се опитах да замажа положението преди искренноста на Даниел да ми доката проблеми.

- Ами тогава какво чакаш? Детето иска да лети! - Грег се обади и се усмихна, чакайки да види щастието на Дани.

- Скъпа, сега не мога. По-рано се ударих и сега ръката ме боли.

Даниел ме гледаше объркано, но кимна и се качи в стаята си заедно с Клои, за да си оставят раниците. Беше на косъм.

Малко пояснение:
-Тео Хоран е на 19
-Клои Хоран е на 13 (майка - Хейли Стейнфилд)