Ще изям много хейт в тази глава, но к'во ми пука? Аз си мразя живота и без това.
Хей, unicorns! Как сте? Живо, здраво? Нахранени?
Добре дошли в клуба на "Мразя си живота"! Надявам се този проект да ви хареса и също да ви накара да се усмихнете! Приятно четене.
Така, сигурна съм, че не само аз пътувам с градски транспорт. Все пак съм прекалено малка за кола (което изключително ме натъжава и кара да си мразя живота повече). Нещото обаче което ме дразни в него са бабите сутрин.
Много ме кефи, когато съм си сложила тежката, повече и от мен, раница на гърба, която може би е пълна с тетрадки и учебници и моливник (+униформа за всеки случай), пътувам в 6:30 сутринта и някоя баба ме попита "Какво правиш толкова рано в автобуса?".
Ами знаеш ли бе?! Може би отивам на Борисова (улица в Русе) да си отворя баничарницата и да правя банички!
Въпросът е, какво правиш ти в шибаният автобус толкова рано?! Докторите дори още не са станали да си пият кафето по това време. Тя решила да отиде на доктор, защото я заболял малкият пръст, на десният крак, който го няма.
О, или любимото ми! Когато автобуса е претъпкан, като баничка със сирене, и не ми дават да отворя прозореца, защото на някоя си баба ѝ е духало, въпреки, че в шибаният автобус не се диша! И тогава бъркат човека, защото аз съм изрод и директно ѝ показвам среден пръст и си отварям прозореца. Ми като не искаш да настинеш, слез от автобуса бе. Извобще да не си се качвала.
Защо бабите се качват в автобуса толкова рано сутрин, като най-вероятно не са чак толкова тъпи, че да не се досетят, че има ученици, който случайно ходят на УЧИЛИЩЕ?!
А най ме кефят тия, които се дразнят на раниците на гърба ми. Имах един лек спор в автобуса заради това. Проведе се нещо от този род:
— Кви са тия раници на гърба ви бе? Като се завъртите удряте хората. – казва ми някаква баба, а аз съм вече крайно изнервена, защото ставам в 5:30 сутринта, заедно с кокошките, а сега трябва и някаква баба, дето некролога ѝ се показва от джоба, да ми държи сметка за раницата.
— Извинете, ама ако не сте на ясно, определено не сме в чужбина, където учебниците и тетрадките се оставят в училище или пък учим с таблети. Нито пък сме в праисторията, за да си ги нося в найлонова кесийка. Ако не ви харесва това, най-простото което можете да направите е просто да не пътувате толкова рано, където очевидно е пълно с ученици, които отиват на училище, а а пък ако толкова сте толкова на зор да пътувате по този час, или извобще в интервала от 6:30 до 7:30, то оплачете се на Красимир Вълчев - министър на образованието и науката за наистина тежките, и вероятно смъртоностни, раници в автобусите. На мен и да кажете - файда. – казвам ѝ, опитвайки се да задържа милият и възпитаният тон.
Най-обичам като ми кажат "Отивам на доктор, трябва да седна", а в действителност тя е качила стъпалата по-бързо от мен и върви по-изправена от мен и също така е накичена така, сякаш ще ходи на среща с английската кралица. Бабо, ако ще ходиш на доктор и ти е наистина толкова спешно, никога нямаше да се накичиш по този начин и определено нямаше да хванеш автобуса, а щеше да си викнеш Бърза помощ.
Няколко пъти съм влизала в спорове сутрин в автобуса с някакви баби, дето ходят на мола и стоят там по цял ден на аванта и евентуално на доктор. Лично аз, място на такива накичени, нагласени, ходещи по-изправено и качващи по-бързо стъпалата на автобуса от мен баби, място НЕ правя. Защото то бива наглост, ама чак пък толкова вече е прекалено.
Много хора най-вероятно ще ме хейтят след прочитането, но аз съм си изрод. Всъщност, не ми пука кой ще ме хейти, то ще си проличи кой е преживявал това са пътува с баби в претъпкан автобус и да не се позволява да се отвори прозореца, защото ѝ духало. Ми на мен пък ми е добре.
Интересно ми е дали и вие имате някакви такива случки в автобуса и ако да - моля, споделете.
Извинявам се ако има правописни грешки!
Обичкам ви!
YOU ARE READING
Мразя си живота
RandomДобре дошли в клуба на "мразя си живота"! Тук ще пускам случки от живота ми и неща които ме дразнят