Мразя си живота

Искам да сложа край?

Тази глава няма да бъде толкова забавна, колкото останалите, за което се извинявам.

Може би сте забелязали промените в профила ми, може би не.

Днес ударих 1,4К последователя, за което както благодаря, така и съжалявам. Веднъж в живота си гоних цел да стана известна (и то беше преди наистина много години), но осъзнах, че това е една наистина тъпа и недомислена от мен мания. Вече, като по-голяма осъзнавам каква тъпотия е това да съм искала да стана известна. Даже, когато създавах профила бях на два акъла, но все пак го направих, защото си мислех, че нямаше да пожъна никакъв съществен успех, и че никой никога нямаше да ме забележи.

За жалост това обаче не се случи по желания от мен начин.

В последно време чувствам, че да качвам в Wattpad е нещо нередно. Започнах прекалено много да премислям нещата. Макар и да съм пълна с вашата подкрепа под всяка една глава на моя история (и аз уважавам това), започвам да си мисля, че нещо не е както трябва, че правя нещо грешно.

Не ме разбирайте по грешно - обичам всеки един от вас и ви благодаря, че сте отделили част от времето си да четете мои неща, да вотвате и коментирате.

От доста време насам си мисля дали да не изтрия профилите си и да сложа край на всичко това. Всъщност, така се чувствам от няколко месеца насам, но не исках да ви тревожа, защото вие не заслужавате това. И всичките тези мои тревоги ме водят до едни наистина много лоши мисли (някой от вас могат да се досетят).

Да, признавам си - изпаднала съм в тежка депресия, искам да се скрия от света, никой да не ме знае, искам изцяло рестарт на моя живот, но това няма как да се случи.

Наистина, благодаря ви за всяка ваша подкрепа, топла дума и дори хейт. Обичкам ви страшно много, но се боя, че някой ден ще напусна тази платформа с цел "да изчезна от света".

За сега обмислям да завърша "Тез очи зелени" и оттам нататък ще му мисля какво ще се случи с този профил.

Отново - обичкам ви и благодаря, че винаги сте били до мен.