В ръцете на дявола

Глава 1

Опитах да помръдна.Ръцете и краката ми бяха здраво закрепени за вериги,които с всяко движения караха кожата ми да пищи от болка.Нямах представа къде съм...какво ми се случва,от колко време бях тук?Усещах силна болка на няколко места по тялото си,а в устата си имах вкус на кръв.Чу се отваряне на врата,а след това някой влезе.Имах превръзка на очите.Не можех да видя нищо.Разчитах само на слуха си.Някой ме хвана за брадичката и вдигна главата ми нагоре.
-Най-накрая се размърда!-Каза дълбок мъжки глас.
-Кой си ти?Какво искаш от мен?Къде съм?-Захлипвайки започнах да питам аз.
-Шшш...без разрешение не можеш да говориш иначе ще има наказание.-Каза отново мъжа пред мен.
-Моля ви пусне....-Опитах се да кажа,но след секунда огромен юмрук се заби в корема ми.Въздуха ми излезе.Тялото ми тръгна да се превива,но веригите ми попречиха.Борех се за въздух когато мъжа ме хвана за косата и дръпна главата ми назад.Издадох лек стон,но поне вече имах въздух.
-Аз не ти ли казах,че без разрешение не можеш да говориш?-Каза спокойно мъжа.-Сега бъди така добра и млъкни.След малко ще те заведа в новата ти стая,ако се опиташ да се бунтуваш няма да свърши хубаво за теб.Ясен ли съм?-Продължи със същия спокоен глас мъжа.
Не знаех дали да кажа нещо,затова само кимнах.
-Добро момиче!-Каза ми той и пусна косата ми.
Той явно тръгна към изхода и затръшна вратата след себе си.Започнах да плача.Защо това се случваше на мен?Какво щях да правя?Мили Боже помогни ми!
След няколко минути вратата пак се отвори.Чух щракане на ключалка и едната ми ръка падна свобода,после и другата и накрая и краката.Почти нямах сили да движа крайниците си.Бяха изтръпнало жестоко!Кожата много ме болеше.Сигурно имах и кръв,но това сега беше най-малкият ми проблем.
Тръгнах да се изправям,но силна ръка ме хвана за предмишницата и ме вдигна от земята сякаш бях лека като перце.След това ме задърпа на някъде,а аз останах с превръзката на очите.
Ходихме известно време и накрая спряхме.Чуваха се женски гласове от всякъде.Мъжа с който бях махна най-накрая превръзката от очите ми и го видях.
-Това е новата ти стая.Не прави глупости ако не искаш да пострадаш!-Каза ми той и отвори вратата.Ухили ми се и ме хвърли на пода,след това със замах затвори и повече не го видях.
Гледах към вратата известно време и накрая се разплаках.Подяволите!

*НОВА КНИГА!!!Тази книга ще бъде по-сериозна от другата(поне до колкото сериозно аз мога да я направя😂)Надъхала съм се бая за това,което започвам...надявам се да ви хареса ще се постарая ииии даа!🖤(Няма да забравя и за другите ,,книги",недейте и вие!❤️)*