В ръцете на дявола

Глава 27

*Намирах се в средата на някакъв коридор.По двете му стени бяха наредени на равно разстояние бели врати.Всичките бяха затворени.Не се виждаше нито началото,нито края на коридора.Не се чуваха и никакви звуци.
Реших да тръгна в едната посока.Гледах да не вдигам много шум.
Вървях известно време и изведнъж чух женски глас зад себе си.Обърнах се и на около 10 крачки стоеше високо,доста слабо русо момиче.Изглеждаше ми доста позната.Беше облечено с доста оскъдни дрехи,ако можех да ги нарека така.
-Стелла...толкова се радвам,че поне ти се спаси!-Заговори ми тя и започна да се усмихва.
-От къде ме познаваш?-Попитах я аз.
Гледахме се известно време,но така и не получих отговор.Реших пак да я попитам,когато изведнъж се чу затръшване на врата.Подскочих и започнах да се оглеждам,а русото момиче продължаваше да ме гледа.
След малко тя започна да ходи бавно към мен.Не знам защо,но аз тръгнах назад.Докато не се блъснах в нещо масивно.Обърнах се да видя какво е и беше Айзък покрит целия в кръв.
-Мили Боже!-Изпищях аз.
Отдръпнах се възможно най-бързо и не отделях погледа си от него.
Той вдигна двете си ръце и разпери пръстите си пред себе си.След няколко секунди свали един от тях,след още 3/4 секунди още един.
-Какво...какво правиш?-Попитах с треперещ глас.
-Бягай!-Каза той и вече беше свалил още два пръста.
Не изчаках втора покана,а направо хукнах на другата страна.
Докато тичах видях русото момиче.Беше се подпряло на една врата,а в ръцете си имаше хапчета.Тя ми се усмихна и посочи нещо зад мен.Погледнах през рамо и видях Айзък,който тичаше в наша посока.
-Мамка му!-Извиках аз и понечих да затичам пак,но краката ми не помръдваха.
Обърнах се,за да видя къде е Айзък и го нямаше!
За секунда се успокойх,но когато се обърнах пак той седеше пред мен. Сковаха се!
Той ме хвана за гърлото и ме след секунда заби главата ми в земята.
-Лека нощ курво!*
-НЕ!-Изкрещях аз и станах рязко от леглото.
Затичах се към тоалетната,защото усещах,че ще повърна.Надвесих се над тоалетната чиния и започнах да си поемам въздух през устата,а в главата си повтарях,че това е било само сън...или поне така се надявах.
Поставих ръката си върху белега,който на скоро бях получила.И след това започнах да повръщам.

*Гледната точка на Даниел*
Седях на бара в клубът ми.Бях забравил колко обичам това място.
Беше пълно както обикновенно.Танцьорките забавляваха,пияните глупаци,които барманът гледаше да не оставя без пиене.
Изненадващо,но пиех 2 часа с уиски,а минаваше 3 през ноща.
Извадих телефона си и видя че имам съобщение от Моника.Отключих телефона си и видях,че е от преди няколко часа.
-Простете ми за безпокойството господине,но чух Стелла да тича на горния етаж и да повръща.Като се качих при нея вече беше легнала,но плачеше!Аз и дадох чай с успокоително и като отидох пак да я проверя,вече спеше!-Беше написала прислужницата.
Мамка му!
Май ще трябва да си свърша по-бързо работата,за да мога да се прибера.Не искам да оставям Стелла в такова положение.
Леле това момиче ми беше влязло под кожата!Помислих си аз и изпих  голяма глътка от питието си.
Тя наистина ми липсваше.Не знам дали мога да издържа няколко дни без нея.
След секунда се опомних.
-Какви ги мисля...по дяволите?!-Казах на глас аз и изпих цялото уиски.
Не мога да си позволя такава привързаност към някого.Дори този някого да е Стелла!
Мислите ми обаче бяха прекъснати от женски писък.Започнах да се оглеждам и видях момичето.Беше една от танцьорките.Някакъв глупак я беше издърпал от сцената.
Това ми беше просто любимо!
Тръгнах към тях и видях,че охраната правеше същото.Върнах погледа си върху момичето и я разпознах веднага.Това беше
Жаклин,съквартирантката на Стелла.
Охраната стигна преди мен и вече се опитваха да отделят нещастника от момичето.
Всички погледи бяха насочени към тях.Даже и музиката беше притихнала.
Най-накрая се добрах до тях и онзи още не я беше пуснал.Без да му мисля забих юмрука си в лицето на мъжа и той се свлече на земята заедно с Жаклин.
Охраната вдигна него,а аз нея.
-Прибирай се.-Прошепнах ѝ аз и я пуснах.-А него го изкарайте отвън и ме изчакайте.-Наредих на охраната и се обърнах към хора.-Вие продължавайте да правите,каквото правихте!-Всякаш с магия музиката започна и хората се върнаха към заниманията си.
Тръгнах към изхода.Видях охраната да седи на паркинга.Тръгнах със спокойна крачка към тях.
Като бях достатъчно близо започнах да навивам ръкавите на ризата си.
Мъжа беше увиснал между двамата охранители,а от носът му течеше кръв.По лицето му се четеше ужас.Това доста ми допадна!
-Позволи ми да ти припомня какви са правилата на клуба и какво се случва с тези,който не ги спазват!-Усмихнах му се и клекнах пред него.
След секунда започнах с урока си!

*🥰😁*