Sad quotes 💔

💔Data and actions💔

12.03.1998
всичко започна тогава...
датата на моята душевна смърт и прераждането ми в една нова кучка, една от твоите. отвръщавам се от себе си, защото се превърнах в нещо което не съм си представяла, че ще стана. съжелявам се, сълзи на болка и удоволствие да те гледам как се гърчиш под мен.😜бих искала да те убия, погреба и никога да не видя лицето ти. за сега чао но скоро може да бъде и сБоГоМ!
12.03.2005
датата....
душата ми се завърна както всяка година става, но този път бях навън с приятелки и ти се появи....изневиделица. не вярвах че ще те видя и то с дете в ръце, с усмивка, истинка на истинско щастие.😒малко се разстроих, че не аз съм тази която е повод за тази усмивка.☹все още имах чувства към него, те бяха изчезнали, но сега ти ги показа на яве, за което не бях много щастлива. изобщо била лисъм някокога щастлива? не! и не искам да знам какво е! сега е време за думата сбогом, толкова рано или толкова късно, не е нито рано, нито късно сега е идеално. сълзите ми се спускаха по лицето, дишането ми се забави, казах чао на приятелките ми и си тръгнах, сложих си качулката и поех към вкъщи. стигнах взе още имаше падащи сълзи не искащи да спират да падат. взех близкия нож който видях и изведнъж ти нахлу пред вратата викащ името ми, тъй красиво звучеше през устните ти с невероятният ти глас, но бе твърде късно чух сирените, не исках да живея.
-защо дойде? защо се появи отново в живота ми? кажи ми! защо не мога да устоя на устните ти? на целувките ти? на талото ти? на очите гледащи само мен, но мислещи за друга? на обичта ти, чакаща да отвърна? на прегръдките ти? на гласът ти толкова дрезгав и възбуждащ? защо? защо? защо мамка му си толкова неустоим?!
-поласкан съм от думите ти но сега не е момента за такива думи и обяснения в любов, живота ти е по-важен, ти си по-важна!
думите му се запечатаха в съзнанието ми и ехтяха, но защо го каза...
сега вече започна да ми притъмнява сякаш пуснаха пердето, ритъма ми се забави спирайки за малко и дишането ми, затворих очи и очаквах смърта. усетих нещо меко върху устните си но не отворих очи, нямах силата..
-не, не, не си отивай, няма да понеса вината, както и мъката.
няма да понеса да не усещам топлите ти прегръдки, целувките изпълнени с любов към мен, очите гледащи само мен, тялото...
и нататък не помня защото загубих съзнание...
~~~~~~~~~~
Нова главааааа уууу малко сад но съм го писала с любов и малко тъга. Не знам ко ми стаа но се надявам да ми мине, 😓баййй🖤