I Hate You I Love You

Подготовката

Запътих се към съблекалните, защото имахме физическо. Само отиването до физическото е тренировка. Трябва да се обиколи цялото училище, да се излезе от сградата и да се влезе в друга. А и коридорите са винаги пълни, което не улеснява нещата. За 10 минути трябва да се измине пътя, който е 5,ако няма хора и да се преоблечеш. Йей, забавно!
Излязох от училищната сграда и ми се стори, че чувам някой зад мен. Обърнах се и видях момче с очила и качулка. Имаше 2 варианта: или е известен, или е престъпник.
-Хей! Помогни ми. Моля те.
Нямаше как да не разпозная този глас.
-По-бързичко Стайлс. Движиш се като костенурка.
-О, не! Ти знаеш кой съм.
-Първо, всеки знае кой си и второ аз съм причината да си тук. А сега се забързай.
-Давина?
-Стайлс, сериозно ми лазиш по нервите. Забързай се малко. Не ми се закъснява.
-Добре де, добре.
Тъкмо да влезем в сградата, когато телефона ми звънна. Имах съобщение от Нейт, че сме освободени до края на деня и може да се прибираме.
-Защо спря? Какво гледаш? Ехоооо!
-Стайлс, можеш ли да пазиш тишина?
-Злобна си.
-Благодаря.
Той ме погледна учудено.
-Знаеш ли къде са приятелите ти, Стайлс?
-Първо, не знам и второ, ще те заболи ли да ми казваш Хари?
-Не, няма, Стайлс. Просто е забавно. Освободени сме от училище за днес. Събери си приятелите и да отидем у нас. Сигурно и Шон е там.
-Да, шефе!
Гледната точка на Шон
-Джес, имаш ли балони?
-Да, за какво са ти?
-Днес е рождения ден на Ди. Исках да ѝ направим изненада. Първата вече се е случила, така че остава партито.
-Ето, но да знаеш, че тя не обича да празнува.
-Знам. Ще бъде супер и ще ѝ хареса. Хайде към у тях.
-Ти си знаеш.
Тръгнахме към къщата на Давина и Джес надуваше балони, докато аз шофирах. Пристигнахме и вкарарахме вече надутите балони вътре. Надуваема още няколко балона и продължихме с украсата. Когато свършихме и с нея, Джес писа на Нейт, Хана да дойдат, а аз писах на Хари да я забавят малко. Да спрат за Старбъкс или нещо такова.
Поръчахме храна и торта. Нейт и Хана дойдоха, а Хана беше довела и Кейлъб.
Всичко беше готово. Само оставаше Ди да дойде