Бях готова и остана само да извикам момичетата и да си вземем чантите. Излизах от банята, когато някой ме хвана за ръката, завъртя ме и ме притисна до стената. Това беше Шон.
Гледната точка на Шон
Сутринта се събудих и видях, че Давина я нямаше. Запътих се към банята и я видях да излиза. Толкова е красива. Отидох при нея, хванах я и я завъртят, след което я притиснах в стената. Тя изглеждаше малко изплашена.
-Какво правиш? - каза ми тя.
-Снощи нямаше против да те гушна. Какво се промени?
-Не ме плаши повече така.
Прегърнах я и усетих как сърцето ѝ бие от страх.
Гледната точка на Давина
Бях готова да го сритам, но щом го погледнах и усетих топлината му се успокоих.
-С момичетата ще тръгваме за училище. Тук ли ще си щом се върнем?
-Не.
Веднага се натъжих, а той добави:
-Защото ще съм с вас на училище. Ще остана тази година в Америка, а догодина ти ще дойдеш в Канада. Съгласна?
-Да!
Започнах да викам и скочих от радост на врата му. В този момент не знам какво ни стана, но се целунахме. Той ме пусна, а аз стоях и го гледах объркано.
-Какво беше това? - попитах го.
-Не знам, но не ми беше неприятно. - каза той, като се усмихна сладко.
Усмихнах му се, а той се наведе за още една, но този път не успя, защото избягах.
-Хайде момичета и Шон.
Беше 7:45. Всички се запътихме към колата ми. Шон седна отзад с Джесика, а аз отпред с Хана.
Пътуването беше кратко и забавно. През цялото време пяхме.
Щом пристигнахме всички ни гледаха изненадано. Докато се усетим цялото училище беше край нас, или по-точно край Шон. Всички момичета започнаха да викат и да се снимат с него. Дойде и Анджела. Тя щракна с пръсти и всички ѝ направиха път да мине. Отиде до Шон и го целуна пред всички.
Гледната точка на Шон
Анджела дойде и ме целуна. Знаех коя е, защото Давина ми беше разказвала за нея. Да си призная, че целувката ми хареса, но нямаше начин да стана гадже с нея.
Гледната точка на Давина
Всички гледахме с отворени усти. Знаех, че Анджела го прави, за да ме подразни, но не ѝ се получаваше. Нямах никакви чувства към Шон, освен приятелски. Сърцето ми принадлежеше на друг.
Звънецът би и се запътихме към класните стаи, а Шон към кабинета на директорката, за да се запише и да си получи програмата.
Имахме физика. Часът не беше толкова интересен, колкото компанията.
Гледната точка на Джесика
Защо нямам късмета на Давина и Хана да сядам до момче, което не е кретен. В този момент вратата се отвори. През нея влезе Шон. Усмихната до уши вдигнах ръка и попитах госпожата дали той може да седне до мен, защото се познаваме. Изненадващо тя се съгласи. На мястото на кретена седна момчето на мечтите ми. В този момент и аз заобичах часовете по физика.
Гледната точка на Натаниел
Вратата се отвори и великия Шон Мендес влезе. Давина се усмихна и тъкмо щеше да попита дали може да седнат двамата, когато Джесика я изпревари. В този момент аз се усмихнах. Истината, е че винаги съм харесвал Давина, но никога не съм се престрашавал да ѝ го кажа. Исках да ѝ призная, но господин съвършенство ни прекъсна.
Гледната точка на Давина
Стоях и гледах Натаниел с крайчеца на окото си. Падам си по него от година и реших да му призная, но в момента, в който щях да му го кажа влезе Шон. Направих знак на Джес, защото ако госпожата го беше попитала, той щеше да каже, че иска да седне до мен. На нея не ѝ трябваше някой да ѝ казва втори път и веднага вдигна ръка. Шон седна до нея и тя разбра смисъла на химията между партньорите, така де на физиката.
В края на часа госпожата ни каза, че ще трябва да направим проекти за Слънчевата система, като си партнираме с човека до нас.
С Натаниел се погледнахме и се усмихнахме един на друг.
Гледната точка на Натаниел и на Давина
Йес! Най-сетне ще ѝ/му призная!
VOCÊ ESTÁ LENDO
I Hate You I Love You
RomanceТри момичета с нормален живот, който изведнъж става като увеселително влакче, благодарение на Шон Мендес. Винаги съм го мразела. Но напоследък става все по-трудно. Не мога да задържам чувствата си повече. Аз съм на 17, а той на 18. Защо съм се роди...