Тъкмо щяхме да върнем роклята, когато някой даде парите на жената.Обърнах се да видя кой е този човек и,когато го погледнах останах без думи!Та това беше..беше онзи човек!Човекът който нарисувах и мислех,че не съществува стои пред мен!?Съвзех се чак когато чух гласа на сестра ми..-"Много ви благодарим г-не!"-Каза тя и си личеше,че меко казано е шокирана.
-"Няма нищо,пак заповядай!"-Отговори с усмивка!Най - красивата усмивка!Оо Джисо!Я се стегни!!!Човека си тръгна а аз и сестра ми останахме безмълвени.
-"Не ми казвай,че това е човекът който нарисува!"-Погледна ме тя.
-"Ами..не обичам да лъжа!Така че..."
-"Хайде да се прибираме!Стана късно."
-"Аз тва чакам от 2 часа!"-Пошегувах се аз,а тя ме удари леко по главата.В крайна сметка най - накрая си тръгнахме.
Вече бяхме вкъщи седнали на дивана ровичкайки си по тела. Стана ми скучно,затова реших да рисувам.Обожавам да рисувам!Отидох в стаята си и си взех един лист и всякакви др.неща.Започнах да рисувам каквото ми падне.В крайна сметка нарисувах това:
Сложих я в скафчето и се излегнах на леглото ми.Езех си телефона и започнах да си ровичкам.От много време исках да си намерия работа и мисля,че сега е момента.Претърсих обявите за работа и намерих работа в едно кафене.Звъннах им и те казаха,че имат свободни места и,че утре мога да отида на интервю(Нз дали се казва така).Пратиха ми адреса и видях,че се намира близо до центъра,което означава че не е много далеч.Утре към 13:00ч.трябва да съм там.
(...)
Мама ни викна за вечеря.Наядохме се и си казахме"Лека нощ".Отидох в стаята си и си взех един бърз душ.Облякох си пижамата и си легнах.Все още не бях казала на мама и на сестра ми за работата.Утре ще им кажа..С такива мисли съм заспала...
На сутринта се събудих доста раничко.Бях притеснена и развълнувана едновременно.Та,станах и се оправих.Облякох обикновенните си дрехи и се запътих към кухнята.Днес реших за закуска да направия гофрети.
След като бях готова с тях сипах и (някъкъв)сок.Сервирах и ги изчаках да дойдат...След 10 мин.най - накрая се появиха.Говорехме си за различни неща и реших,че сега е момента да им кажа за работата.
-"Ъм..Искам да ви кажа нещо!Вчера реших да си намерия работа и...си
намерих.Днес ще ходя на интеревю(Пак ви казвам-нз дали се пише така)."-"А,къде ще работиш,и какво?"-Попита заинтересовано Jioon.
-"Еми..В едно кафене.Мисля,че като за мен работата е супер!Ти какво мислиш мамо?"-Погледнах я.
-"Ами..Супер!Ама няма да се преуморяваш много,чу ли?!!"
-"Да,да спокойно чух!"-Засмях се леко и тя уж ме погледна ядосано,а аз и сестра ми се засмяхме по - силно при,което и тя се засмя с нас.
Така продължихме да си говорим и ядем.След като се наядохме сестра ми изми чинйите,защото аз трябваше да се оправям.Отидох в стаята си и си взех един бърз душ и облякох това:
Гримирах се малко и излязох.
(...)
Най - накрая!Взеха ме на работааа!!!Утре от 7:00ч. съм на работа..
Прибрах се и казах новината на Jioon и мама.Те също много се зарадваха.Вечеряхме и аз си отидох в стаята.Навих си алармата,облякох си пижамата и си легнах...
Хейо!Тази глава може да е малко крадка,но се надявам да Ви е харесала..До следващата глава!Бай!😗
ОБИЧКАМ ВИИ!!!❤❤
ESTÁS LEYENDO
"Impossible!"/ "Невъзможно!"~РЕДАКТИРА СЕ~
FanficСлучвало ли ви се някога да нарисувате човек който мислите, че не съществува... Но всъщност не е така. Е.. На мен да! Четете и ще разберете! 😉💙 Започната: 10.08. 2019 Завършена:???