you are something I cannot do without

Новата страница

Имах тежка вечер. Сутринта се събудих с главоболие, бях гладна, не ми се говореше с никого. Живеех сама в огромна къща. Нашите бяха богати и още като съм се родила ми завещали всичко. Всичко се натрупвало с годините. Преди година нашите загинаха в катастрофа. И така останах сама, тогава бях една на 14 и започнах да правя каквото си искам. Започнах да пуша, да пия и леко по-леко започвах да пропадам . Станах от огромната спалня и влязох в банята, взех си бърз душ, измих си зъбите, облякох се и седнах пред тоалетката. Започнах да реша дългата си кафяво-руса коса, сплетох я на две плитки, сложих си грим, обух обувките си и излязох. Стигнах в училище, бързайки, защото закъснявах за първия час. Май имах история . Влязох задъхана и първото нещо, което видях беше  новото момче, но той ме погледна пък и единственото свободно място беше до него. Седнах без да кажа нищо а той не сваляше поглед от мен. Оставаха 30 минути и той ме заговори...
- Здравей.
- Здрасти...
- Аз съм Джаксън Пентън.
- Аз съм Елиза Стоун.
Часа продължи в приказки ...
-Но ти си по-голям какво правиш в  часа ми...?-попитах зачудено.
- Ами загубих се и влязох тук, седнах,никой не ме забеляза...
Засмях се леко...
- След часа ще те заведа в твоя клас.
Той измърмори нещо,но беше за несъгласие.
- Повече ми харесва тук с теб...- измърмори тихо.
Погледнах в дълбоките му кафяви очи. Той също беше се взираше в моите очи.
- Ще ме разведеш ли в училището след часа?
Кимнах с глава .
Звънецът би,но той не спираше да се взира в очите ми. Всички излязоха. Останахме само двамата. Притисна ме в себе си и от стола ми седнах в него. Дъха ми спря. Сякаш времето спря,не знам колко време беше минало просто седяхме и се гледахме. Изведнъж някой влезе...

||||||||||||||||||||||||||||||||

За първи път публикувам или позволявам на някой да прочете нещо,което съм написала. Надявам се първата глава да не е последна и да продължавам да пиша ...
Дано ви е харесала.