🍓My everything🍓

~4~

След училище тръгнахме аз Дахюн Джису Намджун и Хан да си запишем на танци приятелите ми се запознаха с Хан и много се харесаха. Когато обаче стигнахме до мястото където ще се запишем за танците имаше много хора, но на мен друго ми превлече погледа да това беше Джънгкук. Той също ме видя и ме изгледа много сериозно а аз просто не му обърнах внимание. След като се записахме с Han тръгнахме заедно да си вземем сладолед и седнахме в парка, но видях Джънгкук той вече следи ли ме??? Той се правеше, че не ме вижда. Han предложи да тръгваме у тях. Когато стигнахме пред тях къщата си беше доста голяма и вътре беше толкова хубаво.
- Хубаво е нали?
- Д-да.
Той ме покани да седна на дивана и щял да вземе малко храна.
През цялото се забавлявахме много. Той се оказа доста печен. Той беше ми споделил, че е нямал мнго приятели. Ама той е толкова як. Понеже бях на купон трябваше да тръгвам да се приготвя. Часът беше 17:30. Той предложи да тръгнем заедно и аз се съгласих.
Приблах се на бълзо сложих лек грим и облякох това:

Бех готова тъкмо тръгвах да се обувам и се почука. Отворих вратата и видях Джису Дахюн Намджун и Хан явно са се срещнали като идват.
- Е ще тръгваме ли?
- Да хайде.
Когато стигнахме пред къщата му тя си беше голяма и като влязохме не бяха малко хората. Тае ни видя и дойде да ни посрещне с него беше и Джънгкук дръпнах го по настрани.
- Ама ти днеска да не ни следеше в парка?
- Не.
- Аха..
- Не ми ли вярваш?
- Емиии....
- А така ли добре.
Е ся кво беше тва? Чудех се. На партито пускаха к поп песни и се събираха да танцуват и по едно време пуснаха Bon Bon Chocolat на Everglow. Много исках да изляза да танцувам и го направих оставих приятелите ми и те се чудеха къде отивам. Бях единствената която явно знаеше танца.

Всички ме гледаха някак изненадано. След като свърших танца всички пляскаха и отидох при приятелите ми.
- Не знаехме, че можеш да танцуваш толкова добре.
- Е вече знаете благодаря все пак.
Прекарахме си добре докато не видях Джънгкук  да се натиска с няква. Стана ми някак тъпо и той ме видя и изведнъж буквално стана и тръгна към мен а пък аз тръгнах на зад и набързо излязох на вън.
- Ам а виж това не е което ижглежда. - Джънгкук се почеса зад вратъ.
- Е какво е тогава?
- Ама тя ми се нахвърли и...
- Виж момичето не е виновно.
И тогава приятелите ми излязоха и ми казаха да тръгнем щели сме да седем в парка.😂 Намджун покани и Джънгкук.
- Ама хора вие нормални ли сте какво ще правим в парка часът е 3:30 за бога.
- Е какво от това хайде деее.
- Оф хубаво.
Всички бяхме пили, но не прекалено. Седнахме на две пейки една срещу друга. Аз бях до Han. А до мен беше Джънгкук. Отново ми стана топло. Той си упъна едната ръка е все едно ме прегръща. Джису Дахюн и Намджун видяха, че ми е супер неудобно и затоова почнаха да се хилят като напушени а пък Хан и Джънгкук ме погледнаха въпросително. Аз цялата почервенях като домат. И си закрих зкраих лицето с ръцете си. Han явно разбра какво стана, защото и видал ръката на Джънгкук и ми предложи да се разместим така, че Хан да е посредата. Май само Джънгкук не разбираше какво става. Така вече като ся преместих ми стана по-добре. По едно време ми стана студено.
- Хора айде да се прибирамя че ми стана студено.
- Аз ще си дам якето!
Хан и Джънгкук казаха едноврмененно.
- Амм предпочитам якехо на Хан.
Джънгкук разбира се ядоса. А до колкото якето на Хан то е толкова меко и миришеше много хубаво. Станахме вече, защото беше 4:50.
Върнах якето на Хан. И се сбогувах с другите. Когато вече бях почти пред нас някой си сложи ръката на рамото ми стреснах се е се обърнах да видя кой е. Е беше Джънгкук.
- Нали не ме следеше ве.
- Е-ее ъ-мм.
- Офф хубаво ела у нас щом щеш.
- Йей.
Сестра ми била там у някой си а пък родителите ми още ги нямаше.
Отключих и влязохме. Качихме се в моята стая. Когато влязохме Джънгкук заключи и ме погледна с мазна усмивка.
- Нали си спомняш, че ти казах да стоиш далеч от Хан?
- Аммм д-да.
Той бавно се приближаваше към мен а аз отивах на зад и се блъснах в стената. Той пак ме целуна, но този път страстно и нежно. Аз му отвърнах даже не знам защо... Той се отдели бавно от мен. И меп погледна малко учудено и ядосано.
- Ама ти гориш. Явно си настинала като бяхме на вън аз си знаех трябваше да вземеш моето яке не якето на оня Han.
- Спокойно добре съм.
- Не иглеждаш изобщо добре.
И тогава ми пречерня и за малко да падна, но Джънгкук ме хвана и ме занесе на леглото.

Г.Т на Джънгкук 

Горката Чае сега е настинала заради онзи Хан. Сложих я на леглото и та заспа не можех да я оставя с тези дрехи и я преоблкох с пижми те и. Беше толкова сладка като спи и направих няколко снимки. Слязох долу за да намеря накякво лекарство за да и сваля температурата, но не мерих. Реших да отида до аптеката и да и взема.
Взех и чай. Надявам се да се оправи нямаше да ходя на училище щях да се грижа за Чае без това родителите и ги нямаше. На училише безнея щеше да е много тъпо.

Г.Т на Чаесу

Събудих се спала съм толкова добре слязох долу и видях Джънгкук  правеше закуска.
- А кой се събуди.
- Ами добро утро.
- Ето изпий това.
Той ми подаде едно хапче.
- Дръж направих ти и чай.
- Е от кога си така загрижен?
- За теб винаги.
Изчервих ся цялата.
- Ммм закуската беше много вкусна. Готвиш много вкусно.
- Благодаря.
Вече се чуствах малко по-добре.
- Ам ти не си ли на училще?
- Ами понеже ти си болна иии.
- Аха.
- Искаш ли да гледаме някъв филм?
- Еми добре.
Седнахме на дивана аз в другия край и той в другия.
- Защо си толкова на далеч а и виждам как ти е студено ела тук.
- Не тук ми е добре.
- Казах ти да дойдеш при мен!
- Оффф добре.
- Няма да ми офкаш.
Приближих се до ниго а той ме дръпна още повече и ме гушна силно все едно няма да ме пусне никога. Но си ми беше приятно да съм до него.
- Приятно ти и нали?
- Дам.
- Аз не хапя споко.
Филма беше страшен Джънгкук го избра рабира се, но аз нямах нищо против страшният филм бяхме затъмнили в хола. На една страшна част се изплаших доста и затова се сгуших в Джънгкук.
- С-съжалявам.
- Защо?
- Ам за нищо.
Той ме стисна още повевче.Прегръгката му беше толкова топла.