🍓My everything🍓

~9~

Събудих се и както бях казала всики си заспа където си иска....... Аз бях заспала върху плота другите няма да ги коментирам. Сабудих другите и с Дахюн се прибрахме да се оправим до закуската имаше още час. Аз облякох това:

А пък Дахюн:

Когато се качихме в ансънсьора нещо стана и заседнахме и Дахюн звъння да ни измъкнат. Слязохме и приятелите ни бяха много притеснетни. Обаче аз така и не виждах Хан. Тревожех се звъннях му сто пъти писах му и накрая нищо. Почвам да се чудя, че това момче се е изгубило в Лондон😂.

~По-късно~

-Абе аз мисля след екскурзията да се запиша на баскет. - каза Джънгкук.
-Ти изобщо можеш ли да играеш?-почти щях да се разсмея.
-В мен ли се съмняваш?
-Що бе не е лоша идея и аз ще се запиша. - каза Намджун.
-Добре и ние ще се запишем. -казаха другите момчета.
- Вие да сте виждали Хан?
-Аре не се спря цял ден за него питаш. - каза малко ядосано Джънгкук.
-Аууу някой май ревнуваа. - всички почнаха да свирят и викат.
Изчервих се и погледнах надолу.  Джънгкук го забеляза и ми каза:
- Хей  Чае ела за малко. -всички пак почнаха да викат.
- Какво има Джънгкук?
- Трябва да ти кажа нещо.
- К-какво?
- Хах споко няма да ти предлагам.
- Н-не какво не си мислех тва. - още повече се изчервих.
- Хах сладка си когато се изчервяваш. Така де исках да те питам може ли да се приместя в твоята стая, защото Дахюн искаше да отиде при Намджун.
- Ъмм незнам тя нищо не ми е казала.
- Хайде дееее къде ще спя иначе.
- Отиди при момчетата.
- Неее те не ме искат хайде деее Чаее.
- Оф добре.
- Йеййййй.
Започна да се радва и от радост ме прегърна и ме вдигна във въздуха.
- Споко кой знае ко не е станало. - пак почервенях.
- Така си мислиш. - намигна ми и си тръгна.
Незнаех какво да правя.
Питах Дахюн защо иска да се премести  и тя почна да ми обясява че Намджун и предложил да са в неговата стая дрън дрън мале.

Малка част от мен искаше да е в една стая с Джънгкук, но просто ме беше твърде срам да си призная хах.

~По-късно~

Джънгкук трябваше всеки момент да дойде. Реших да изляза пред вратата да видя дали идваше, когато излязох вратата се затвори а аз си забравих картата. Нямаше как да вляза оууу неее. Джънгкук най-накрая дойде и ме пита:
- Какво правиш на вън хайде да влизаме.
- Амм Джънгкук...
- Какво има?
- Забравих картата за вратата вътре. - казах леко засрамено.
- Момиче какво си правила на вън.
- Еми исках да видя дали идваш.
- Глупаче. - каза и се усмихна.
- Ей ти не си ядосан?
- Как мога да се ядосвам на теб.
- Ами сега какво?
- Ела до рецепцията ще искаме нова.
- Ами добре.
- Айде с ансънсиора.
- Окей.
Влязохме в ансънсиора и следваше мълчание. Това не ми хареса, когато Джънгкук развали тишината.
- Нали нямаш против все пак да съм при теб.
Е сега какво щях да му кажа.
- Аз ам ам ъъъ.
- Хах разбрах намека ти.
Обърнах се на другата страна и си забих главата във стената. Изнервих се супер много. А от Джънгкук се чу лек кикот.

Слязохме от ансънсиора  Джънгкук поиска още една карта и трябваше после да я върнем. Разбрахме се аз да я върна. Качихме се Джънгкук влезе и ми даде картата. Когато слизах имаше едно момче което ме заговори.
- Хей аз съм Soobin. Да се запознаем?
Изглеждаше ми свестен що пък не дава да не е като Хан да приема наркотици да изчезва и т.н.
- Да  с удоволствие аз съм Чаесу.
- Да се качим заедно? На кой етаж си?
- На 2-я ти?
- Аз съм на 4-я.
- Ахам.
Качихме се в ансънсиора и разбрах, че и той е от Сеул и е на 18. Беше си много сладък. Заговорихме се на втория етаж. Разменихме си номерата и се разбрахме, когато се приберем в Сеул да се видим. Знам знам не е хубаво да се доверявам на първия срещнат и да си давам номера, ноооо...
Казахме си чао и той отново се качи на ансънсиора.

Аз се запътих към стаята. Почуках един път никой не отвори пак почуках още един път и най-накрая Джънгкук отвори и беше мокър и по хавлия. Уау.
- Ей ти къде беше? Знаеш ли колко се притесних?
Той ме хвана за ръката и ме придърпа затвори вратата и ме притисна до стената.
- К-какво правиш?
- Аз първо те попитах какво прави толкова много? 
Той ме хвана за талията и ме придърпа още по-близо.
- Мислиш ли да ми отговаряш.
-Д-добре де ще ти кажа. Едно момче ме заговори и се запознахме. Затова се забавих говорих си с него.
- Как се казва? На колко е? От къде?
Вече виждах как е ядосан.
- По полека с въпросите. Казва се Субин на 18 и е от Сеул.
Аха няма повече да те пускам да ходиш някъде сама.
- И защо?
- Не мисля да ти отговарям.
Той ме пусна и тръгна към гардероба.
- Ейй.
- Какво?
- Ами защо ме.......
Осъзнах какво казах и това ме издаде, че може би го харесвам.
- Какво чуват ушите ми ааа да не би да ти хареса ааа?
Охх нее еми сега какво.

~Г.Т на Джънгкук~

Не мога да повярвам та на нея и хареса да я държа близо до себе си. Цялата се изчерви и погледна на страни а после засрамено на долу.
- Н-не аз н-нямах това на п-предвид.
- Еми тогава какво?- почнах пак да се приближавам до нея и я притиснах до стената./пак хд/ Опрях си ръцете на стената за да не може да избяга. Почнах да се приближавам към нея и тя клекна за да не мога да я целуна. Ах това момиче.