Домашен арест

пета част след 100 години

Намджун:
Гледах красивото лице на хьонг и все още не мога да повярвам. Но когато ме растресе се осъзнах и най-накрая започнах да слушам какво ми говори.

Щом ме попита дали съм го направил малко се разочаровах че си мисли че съм способен на това, но не мога да го съдя когато се запознахме бях пълен хулиган и той ми помогна да вляза в правия път, но от година не се бяхме виждали след като нашите се разделиха и майка ми разтроена заради тъпия му баща ми забрани да се виждаме. Бях много ядосан и започнахме да излизаме тайно, но майка ми разбра още на втората среща и ме прати в пансион в Япония за последната ми година в упилище. Щом завърших и навърших пълнолетие се върнах. Вярно е че първото нещо когато се прибрах не беше да тръгна към хьонг, но не и да не се опитах но той си беше сменил номера и адреса а аз нямах социални мрежи нито къде да ги проверявам. Бях в Корея от три месеца видях се с приятели с майка ми, която вече се беше оправила и ми даваше да го виждам. Колко удобно....така или иначе вече не можеше да ме спре а него никакъв го нямаше. Но както и да е да се върнем в сегашната ситуация. Заради убидата изтърсих нещо на хьонг което уж трябваше да е успокоително и много се притеснявах дали ще ми повярва.

След като го "успокоих" той въздъхна и ме погледна с проницателен поглед. Направо настръхнах. Толкова ли не ми вярваше? Защо Джин хьонг....а аз....ох забрави ядосах се и блъснах по масата.
-Какво не ми ли вярваш а?! Толкова ли приличам на престъпник?! Изобщо познаваш ли ме Сок Джин?!- за първи път го наричах с цяло име и без обръщението което подсказваше, че е по голям от както станахме близки....не мога да повярвам, че дори се замисли....трябваше да е прочел делото...да си помисли че аз....с пистолет.....ох дори и не ми се мислеше
-Ще поискам друг адвокат. Такъв който да ми вярва-натъртих на втората част като изръмжах гневно като извърнах глава.Какво ми ставаше за бога?

Джин:
След като Джун Избухна аз се уплаших за момент защото изглеждаше толкова бесен. Очите му потъмняха а лицето му придоби толкова страшна гримаса, изтръпнах. Защо се ядоса така? Замислих се но щом чух че ще си търси друг адвокат веднага излязох от мислите си и го зяпнах. Страха изчезна и се появи лека усмивка. Той си бе същия малък Нам Нам който обичах да дразня но и обичах . Винаги като се ядосваше за каквото и да е било блъскаше, тръшкаше, после крещеше, след това заговаряше през зъби и завършваше с ръмжене. Ах...Намджун как може да си същото хлапе. Както не очакваше го хванах за едното ухо и го дръпнах  като  го обърнах към себе си а той беше нацупен.
- Абе ей дрисльо неден! На кого си мислиш че говориш така а?! Може да си по висок от мен но още мога да те наритам както преди-изсъсках. А Джун? Той не се сдържа и ме прегърна силно но не заплака. Никога не плачеше пред някой. Започнах да го галя по гърба.
-Ох Джуни....какво ще те правим....но не се тревожи ще дам всичко от себе си за да докажа че си невинен. Но ще започна с нещо друго.-Той се отдели от мен и ме погледна  въпросително.
-Първо ще те измъкнем от тая мизерия.-целунах челото му а той се усмихна и кимна.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Така. Ако се чудите Джун ще си е топ. Няма страшно ще го превърна в страхотно daddy