Вдишвайки от чистият въздух се осъзнах къде съм. Огледах се наоколо. Земята навсякъде е обсипана с разноцветни и красиви цветя докъдето ти стигне погледа. Няма нищо друго. Слънцето блести ярко и топли кожата ми, карайки ме да настръхна.
Усмихнах се ведро и започнах да вървя без посока из цветната поляна. Понякога не ти трябва посока или дестинация. Просто трябва да се отпуснеш и да не мислиш за нищо. Не можейки да откъсна поглед от красивите цветя, съзрях нещо блещукащо измежду листата. Какво може да е това? Приклекнах и нежно разгърнах цветята пред мен, за да мога да видя по-добре какво беше това блестящо нещо. За кратко не можах да го намеря с поглед, но когато го зърнах просто наклоних леко глава на една страна. Това е някакъв златен предмет с форма на тотем подаващ се от меката почва. Имаше глава на елен,мечка,вълк,орел и лисица. Всичко по златото е изкусно изрисувано. Всяка една глава сигьрно символизира разлино нещо. "Сигурно е ценно." Помислих си за миг и протегнах ръка за да го взема. В мига, в който тотема беше в ръката ми, разтворих бавно очи. Цялото ми тяло беше схванато. Лежал съм в леглото си през цялото това време.
Седейки неподвижен така няколко секунди се досетих за тотема, който бях взел и веднага вдигнах ръката си, която го държеше, само за да разбера, че това което бях хванал не беше златен тотем, а всъщност четката ми за коса. Въздъхнах тежко и проснах ръката си отново на леглото, хвърляйки четката на пода. Погледнах часовникът, вече беше 6:46 сутринта. Все още е тъмно навън. Само птичите песни се чуваха заглушено през затворения прозорец. Без много да мрънкам или да издавам изобщо какъвто и да е звук се свлякох от леглото. Постоях още две минути на пода и се изправих, започвайки да обличам училищната си униформа на сляпо. Взех раницата си, която чакаше подпряна на нощното шкафче, погледнах се в огледалото. Въпреки, че е тъмно успях да се видя съвсем леко в отражението. Оправих си малко вратовръзката и тихо излязох през вратата на стаята ми, отивайки в коридора. И тук всичко тънеше в мрак. Още никой не беше станал. Пристъпих с напипване към мястото където се намираше ключа за лампата. Когато успях да го намеря и да го натисна, целият коридор се обля в мека жълта светлина от лампите. Премигнах няколко пъти, за да свикнат очите ми със светлината и тогава много лесно намерих пътя си към стълбите, водещи към първия етаж. Преминах набързо през кухнята и хола, стигайки до входната врата. Прозях се сънено докато обувах черните си лачени училищни обувки. Щом отворих вратата видях, че небето вече беше започнало да става по-светло. Лъхна ме сутрешният леден вятър, карайки тръпки да полазят нагоре по гърба ми. Затворих тихо вратата и закрачих бодро към автобусната спирка, намираща се на отсрещния край на улицата.
Качвайки се в автобуса, веднага забелязах, че има едно свободно място. Беше близкият ми приятел Мио. Гледаше празно в нищото през прозореца на автобуса. Не е един от най-умните хора на света, нито пък се държи подобаващо през повечето време, но за разлика на това е много мил човек. Всяка сутрин пътуваме заедно с този автобус за училище. Той ми бе запазил това място с чантата си. Приближих се до него и взех раницата в скута си като седнах на седалката.
-Хей.
-Добро утро. Звучиш много умърлушен. Дори повече от обикновено. Пак ли този сън? -попита той обръщайки се към мен с лека усмивка.
Въздъхнах и се засмях тихо, кимайки с глава.
-Да.
YOU ARE READING
Once upon a dream
General FictionСтранни сънища? Това може би е знак? Може би съдба? Кой знае? Това е една голяма история с много на брой малки истории в нея.