ꜛHOW TO BE A TWINK.

14

Беше късно. Луната тодавна се бе настанила на небосклона, танцувайки със своите другари - звездите. Ситен дъжд ръмеше, карайки нагорещения от слънчевите лъчи асвалт през деня навън, да съска. 

В кухнята на семейство Ким цареше война на мълчание. Докато Намджун се бе отдал на заслужена почивка, в стаята на долния етаж,  из която се носеше , един срещу друг бяха седнали Ким Сокджин, чиито очи бяха гневни и широко отворени, сякаш бе на десетото си кафе, Чон Чонгкук, който пуфтеше яростно на всеки пет минути и бе скръстил ръце пред гърдите си. Едва забелязващ се до тях, бе и Мин Юнги, който се бе свил в своето кресло като малка мишчица. 

Техьонг бе единственият, който не таеше ярост в себе си в този момент. За съжаление на Мин обаче, той се бе унесъл в сън още по време на обратния път към дома във автомобила на Чон, затова и на брюнетът му се бе наложило да го занесе на ръце до стаята, която двамата деляха преди да изколади малкото си братче в каква точно беля се е забъркало този път.

[...]

Скандалът се бе разразил. Сокджин от една страна разбираше намеренията на скъпото си момче, но от друга му бе ядосан, че без дори да се допита, Юнги бе взел толкова опасно решение. Всичко можеше да му се случи и то по всяко време. Сокджин не знаеше мястото, защото не бе чак толкова близо до техния дом. От това, което Юнги бе обяснил, човекът, чието бе заведението представляваше безкруполен човек, в чийто живот главна роля имаха парите и хубавите играчки.

По средата на цялата караница и цялото недоволстване на Чон, че не бяха събудили Намджун за този случай, Юнги излезе навън, сядайки в подножието на стълбите на верандата. Сърцето и гърлото на момчето се бяха свили. Тялото му бе настръхнало, а очите му щяха да прелеят всеки момент от горещи солени сълзи от яд.

Чуваше гласа му. Гласа на Сокджин и разочарованието, което макар и прикрито, си личеше в самия му тон.

Младежът се бе позволил на вината да се храни с грешките и съмненията му, поглъщайки всичко малко по малко, докато след нея не остане едно черно петно. Нищо. Бе оплескал нещата и бе сигурен, че щяха да го върнат обратно в онзи приют. Бе надскочил границата и го знаеше.

Само че всички съмнения и набраната вина изчезнаха, когато младежът усети топлина и уют в нечии ръце и меко одеяло. Сокджин бе седнал до него, ръцете му преърнали тялото му. 

Юнги точно отвори уста, за да попита как все още Сокджин го прегръщаше, като той не го бе заслужил, само че Сокджин го прекъсна.

- Юнги, ти си най разумният от синовете ми. Наистина го мисля. Онези двамата горе - Сокджин посочи вече тъмната стая на втория етаж - заслужават единствено да им издърпам ушите. Ти, си опитал да сториш добро. Затова и те подкрепям в това твое решение. Но.. - Джин притегли Юнги малко повече към себе си, страхувайки се, че някой бе способен да му го отнеме. Тук и сега. - Ако някой... койъо и да е, ти направи нещо. Ако моят Юнги се върне не по този начин - родителят посочи момчето обобщавайки какво имаше предвид - не ме интересува какво е станало и кой го е направил. Ще си понесе последствията и ще премажа главата му с розовата тигрица. Ясно? - Мин единствено кимна, скривайки лице в гърдите на майка си.