ꜛHOW TO BE A TWINK.

21

Дните се гонеха като крайречни паячета, неуморно и бързо. Юнги продължаваше да работи в клуба. Сокджин пък, продължаваше да го прикрива, а Намджун ставаше все по и по-подозрителен относно изчезванията на сина си и този проект, който така и не си видеше края. Но въпреки това той предпочете да не се бърка. Имаше доверие в сина си.

Това поне си мислеше преди да заспи през поредната вечер, през която Юнги се налагаше да работи по проектната задача със своя съученик. Но Намджун този път, макар и затворил очи, се застави да се държи буден.

И този път усети нещата, които само си мислеше, че бе сънувал. Усети липсата на тежината до себе си, където трябваше да лежи съпругът му Сокджин. Долови скърцането на паркета, открехването на вратата, плача на вече увехтели дъски на стълбите, а след това и изсвирването на гумите на Розовата Тигрица. Той напусна леглото малко след Джин, очевидно напрегнал се.

Мислите започнаха да не го слушат. Къде бе отишъл Джин? Дали тайно не му изневеряваше? Намджун да не би да му бе омръзнал вече. Само мисълта за това караше гърлото му да се стяга и кръвта му да кипи.

Късметът бе на негова страна и отговорът на всички негови тревоги тревоги съвсем скоро щеше да му се разкрие. Половин час след напускането си, Сокджин явно се бе завърнал, вратата на дома им бивайки широко отворена, скърцане долавяйки се бегло, стига човек да бе на втория етаж. Ала Намджун се бе настанил в хола, който бе светъл и си личеше от километри. Именно това бе изправило Сокджин на нокти. Знаеше, че повече нямаше какво да се направи. Затова и прецени да не го крие повече.

Той и Юнги влязоха, телата им напрегнали се. Намджун миг след това се появи пред двамата, наметнал халата си, цигара намерила си място измежду устните му. Младият баща вече бе разбрал защо Сокджин напускаше леглото им вечер. Не му изневеряваше. Лъжеше го. Синът му също. И разбра това едва когато го видя по бельо, колани и нелепи лъскави чизми пред себе си. Проститутка бе първото нещо изникнало в главата му.

- Синът ми мърсува, съпругът ми го прикрива. - тонът на Нам бе равен, подсказка, че избухването бе напът. И то не закъсня. - Няма да позволя на сина ми да излиза посред нощ, да ме лъже с думите "ще работя по проект", а в същото време да мачка нечии чаршафи!

- Скъпи, не е... - Сокджин не можа да довърши. Юнги изтича отново навън през входната врата, малко преди майката да успее да обясни. Затръшването на вратата бе достатъчно, за да изясни на Намджун, че бе прекалил с незаслужените си обвинения. - Доволен ли си сега?