Кук вървеше надолу по улицата с ръце в джобовете.
Докато вървеше, някакво момче се блъсна в него.
Джимин:
-Аз.. Извинявай..
Джънгкук:
-Няма нищо.. Удари ли се?
Джимин:
-Не.. Нищо ми няма. Извинете, но ще тръгвам..
Момчето отново нахлузи качулката, с която беше и продължи пътя си..
Кук погледна към земята и видя телефон. Може би момчето го беше изпуснало. Взе го и се обърна за да го върне на момчето, но него вече го нямаше.
Или пък не..
Кук прибра телефона и се запъти към къщата на Те. Отвори вратата и бавно влезе в къщата.
Джънгкук:
- Те-Техьонги.. Защо плачеш?
Техьонг моментално изтри сълзите си и избяга в неговата стая.
Кук затвори вратата и го последва. Започна да чука на вратата на Те, но беше заключено..
Джънгкук:
-Техьонги, моля те.. Отвори ми.
Техьонг:
-Махай се..
Джънгкук:
-Не си много убедителен.
Техьонг:
-...
Джънгкук:
-Виж.. Днес, когато ме попита. Бях сигурен в нещо, но ме е страх да се обвържа, Техьонг.. Не знам какво да правя, когато сме заедно.. Всъщност.. Знаеш ли.. Ще те оставя. Мисля, че имаш нужда да се усамотиш.
Кук се обърна да си тръгва, когато Техьонг се провикна от стаята си.
Техьонг:
-ТИ СИ ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО, ОТ КОЕТО ИМАМ НУЖДА СЕГА!
След това се чу щракване от отключване на врата и Техьонг отвори вратата.
Кук не искаше да губи повече време и просто се обърна към Техьонг, и го прегърна силно. Те леко залитна назад, но хвана Кук.
Техьонг:
-Обещавам ти, че ще ти покажа чувство, различно от болката, която изпитваше преди.. Ще ти покажа какво е истинска любов, Джънгкук.. Ти само трябва да ми се довериш.. И всичко ще се промени.. Обещавам..
Джънгкук:
-Доверявам ти се, Те..
В този момент се чу звук от звънене на телефон..
Кук бързо се досети от къде идва звука и взе телефона в ръце.
Техньонг:
- От къде-
Кук натисна зелената слушалка и го доближи до ухото си.
-Къде се бавиш, задръстеняк такъв? Казах, че искам парите до час. Казах ти, че баща ти ще пострада! КЪДЕ СИ??
Джънгкук:
-Какви пари?
След това се чу шум от изстрел и Кук изпусна телефона, но без да иска пусна високо говорителя...
-Е, баща ти вече е мъртъв, Парк Джимин.
Кук започна да вика от страх..
Техьонг го вдигна от земята и го прегърна силно, милвайки го по косата.
Техьонг:
-Спокойно, Куки.. Някой си прави шега.. Спокойно.
Джънгкук:
-НЕ! Т-ТИ НЕ РАЗБИРАШ! Днес срещнах едно момче.. То-то се блъсна в мен.. Беше притеснен и бързаше за някъде.. А-аз съм виновен.. Той изпусна телефона си.. А аз.. Не го намерих.. Техьонг.. Виновен съм!
Техьонг:
-Куки, успокой се... Нищо не си направил!
Кук беше прекалено изморен, за да се съпротивлява и просто се отпусна на Техьонг.
Те го повдигна и го сложи в леглото си. След това го съблече внимателно и го зави. Легна до него и го прегърна през кръста. Сложи главата му на гърдите си и заспа..
