На сутринта Джънгкук се събуди от ужасната болка, която отново го завладя. Стана от леглото и се сви на кълбо. Започна тихо да плаче за да не събуди Техьонг..
Да ама не.
Те се събуди и се изправи.
Техьонг:
-Куки... Добре ли си?
Кук го погледна с насълзлени очи..
Джънгкук:
-Много ме боли, Техьонг...
Джънгкук не успя да довърши и избяга в тоалетната.
Техьонг се изненада и го последва. Видя го, че повръща и се надвеси за да го прегърне..
Техьонг:
-Отиваме на лекар..
Кук се изправи и след малко и двамата се облякоха..
~~~
Техьонг:
-Как така контракции??? Ти можеш да умреш от тези болки!!!
Джънгкук:
-Гинеколога каза, че не е възможно.. Ще ги изтърпя.
Техьонг:
-Но аз се притеснявам, зайче.. Ами ако нещо се случи??
Джънгкук:
-Спокойно де.. Добре съм сега..
Техьонг:
-Сигурен ли си?
Джънгкук:
-Да.
Те въздъхна и продължиха пътя си.
~~~
Вечерта докато Кук и Те се гушкаха на дивана, телефона на Джънгкук звънна.
Беше непознат номер, но малкия вдигна.
Кук:
-Ало?
-Джънгкук?
Кук:
-Да.. Аз съм.
-Това не е шега.. Ако не се разделите с Техьонг, и двамата ще свършите като бащата на Джимин.
Кук:
- К-какво?? Защо го правите???
Не получи отговор..
Мъжа затвори телефона.
Техьонг погледна Кук с неразбиране.
Техьонг:
-Кой беше?
Джънгкук:
-Не знам.. Заплашиха ме, че ако не се разделим... Ще ни убият...
Кук започна да плаче.
Техьонг:
-Искам да се успокоиш. Никой няма да ни нарани. Обещавам ти. Няма да допусна нещо да се случи на теб и на бебето.. Обичам те.
Техьонг прегърна Джънгкук, като сложи едната си ръка на корема му.
Малкия се усмихна и сля устните им в нежна целувка.
Извинете, че е толкова къса, но се занимавам повече с новата книга. 😂
