THE HOUSE WHERE THE GAMES NEVER END.
Къщата в която игрите никога не свършват.
Игри,истини,предизвикателства,загатки,тайни и безкрайни зловещи случки...
Аз съм Анджелин Паркар, на 17 години съм и живея в Чикаго със свойте близки,имам сестра 2 години по-малка от мен на име Лика и с 1 година по-голям от мен брат на име Хари,ходя на училище и имам много приятели,но незнам точно колко от тях са истински. Мога да кажа, че съм едно от популярните момичета в училище. Живея нормален живот,който се преобърна само с едно мигване на окото.
* Петък сутрин*
- Анджелин!- нечий глас ме викна,но нямах време да го асимилирам за да разбера, кой е.
- Анджелин! Ще закъснееш за последният ти учебен ден преди пролетната ваканция!- вече разбрах, че това е майка ми.
Едва, едвам станах от леглото и се насочих към банята за да си взема бърз сутрешен душ и да изпълня сутришните си процедурите за лицето.
След това се върнах в стаята си и се пооправих като се облякох така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Леко си сресох косата защото съм естествено къдрава. Сложих си съвсем лек грим и веднага затичах надолу по стълбите.
- Анджелин, няма да те викам пак ведн- в този момент релетях през стълбите и се настаних до майка ми като я целунах нежно,но бързо по бузата.
- Обичам те мамо.- казах аз с голяма усмивка на лице.
- И аз те обичам скипа...и за това...- погледна ме с едно от най-странните изражения които съм виждала, но честно казано ме заиндригува какво ще ми каже.
- За това...?- попитах аз в очакване да продължи.
- За това аз и баща ти имаме изненада за теб...- продължи тя,но знаех,че това не е краят на изречението.
- Иии?Каква е тя?-попитах с нетърпение да узная.
- Нашето семейство се организира заедно със семействата на Оливър,Клара,Джон,Ема,Аби и Лео...да отидем на семейна ваканция в един отдалечен град над Чикаго.
