THE HOUSE WHERE THE GAMES NEVER END.
Къщата в която игрите никога не свършват.
Игри,истини,предизвикателства,загатки,тайни и безкрайни зловещи случки...
Събудих се от алармата ми. Изправих се супер мързеливо и започнах да се обличам. Извадих няколко ката дрехи от куфара си и ги проснах на леглото ми да за реша какво да облека...след 10 минути зяпане накрая избрах това:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Щом се облякох, излязох от стаята си и отидох да банята,но щом се опитах да отворя беше заключено и някой се провикна отвътре:
- Заето.- гласът ми беше познат и това беше Клара.
- Колко още?- попитах аз.
- Къпя се така че още към 10 минути.- отвърна ми тя.
- Добре, викни ме като свършиш.- пикнах аз слязох мързеливо по стълбите. Вървях по коридора толкова мързеливо,че даже не забелязах как се блъзнах в гърба на някой. Паднах на земята и погледнах нагоре докато казвах"извинявай" към човека. Усетих как две ръце ме хващат през кръста и ме изправят нежно от земята.
- Няма нищо, но май ще трябва да свикна често да те вдигам.- каза човека стоящ пред мен, погледнах го и видях Оливър.
Бях толкова почервеняла,че не исках да го погледна за това минах настрани и азлязох от къщата само за да видя радостната физиономия на Аби.
- Добро утро!- викна тя.
- Добро да е. Защо си толкова радостна, толкова рано сутрин?- попитах я аз още със мързеливата си физиономия.
- Имам много добри новини за теб...- каза незавършено тя.
- Продължавай...- подканих я аз.
- Има обхват!- тя кресна и усмивка се появи на лицето ми.
- Къде?- креснах аз.
- В центара на града, за това се обравяйте всички бързо за да идем там!- заповяда тя и всички тръгнахме радостно да се оправяме с изключение на родителите,защото те нямаше да дойдат с нас.
След 30 минути всички бяха готови и вече вървяхме към автобусната спирка, за да хванем автобуса и да идем в града.
