Тринадесета глава

14 1 0
                                    

Калина и Даниела се сближаваха все повече и повече. Споделяха си всичко. Един ден си говореха по телефона и Калина каза:

-Илиян ми каза, че ме харесва!

-Моля?! Сериозно ли?!

-Ами, да.

-Мислиш ли да му приемеш?

-Може би...ох, не знам вече какво да мисля. Той си ме гушна и започна да ми казва, че ще сме много сладки заедно. Аз първоначално си мислех, че се шегува, но след това той ме убеди, че не се. Просто е наистина симпатичен и мисля, че ще се държи окей с мен. Пък и ме познаваш, връзката ни няма да е обсебваща.

-Оле, Кали. Нали знаеш, че той си има много приятелки, няма ли да се чувстваш малко гадно, защото все пак това е Илиян, знаеш какви са му отношенията с другите момичета.

-Не знам вече. Смятам, че ще се получи между нас, все пак ние ще бъдем първо приятели, а след това гаджета. Научно доказано е, че по този начин излизат най-стабилните връзки. – започна Кали, тя обичаше да чете такива статии и да се интересува от проучвания, свързани с човешките взаимоотношения.

-Ох, да, знам те аз с тези „научно-доказани неща". Вече зодията му провери ли, дали е съвместима с твоята? – закачливо я попита Даниела

-Разбира се! Отново пише, че излизат най-стабилните връзки. – естествено Калина беше и маниачка на тема зодии.

-Ох, обичам те, но трябва да затварям. Помисли си добре дали искаш да си с този човек, защото аз го познавам и ако те нарани , главата му ще отиде в някой кенеф! – брутално се изрази Даниела – все пак знаеш, че съм способна да го направя

-Хаха, не се и съмнявам във възможностите ти, но да, разбира се, че ще внимавам. Утре ще се видим. Чао.

***

27 февруари. Калина влезе в училището без да мисли за друго, освен за него. Мина първият час и докато вървеше към другата стая си мислеше разни неща, не знаеше дали трябва да отиде да го намери и да започне разговора, тя дори не знаеше какво ще му каже. Просто реши, че ще почака и в този момент погледна напред и го видя...нямаше накъде да бяга, трябваше да се срещне с него.

Поздравиха се и се прегърнаха. Той беше убеден, че ще го отреже, но каза с надежда:

-Е? – или просто промълви, защото това не беше точно дума

-Не знам. Нали знаеш, че не съм много по обвързването, пък и не излизам много. – опита се да му обясни, че няма връзката им да бъде на първо място, но той продължи

-Знам, но събота и неделя ще може да се виждаме, пък и в училище ще сме заедно. Всичко ще бъде наред, просто го знам.

-Хм... – в този момент Калина реши, че е време просто да му каже „да". – отново си задай въпроса. – все пак трябваше да е официално

-Искаш ли да бъдем заедно?

-Да! – в този момент ѝ стана много странно, тя беше повече към ученето и то към точните науки, не знаеше какво ще излезе от тази връзка, но искаше да опита...



Note: Съжалявам, ако тази част е твърде блудкава :D. Трябваше да се опишат тези неща, все пак има човек, който трябва да помисли дали егото му е по-важно от собственото му щастие.  #iloveyouandialwayswill

Просто приятелиWhere stories live. Discover now