Галя, Даниела, Анета и Мария бяха по-близки от всякога. Галя харесваше едно момче, което не учеше в тяхната гимназия и беше с две години по-голям. Той беше красив – тъмноруса коса, сини очи, висок и слаб. Казваше се Пламен. Целият квартал беше пощурял по него. Всички момичета го харесваха, включително и Галя. Той сменяше момичетата като носни кърпички, но само няколко е обичал истински. Той харесваше Галя, но не толкова много. Тя беше слаба, но имаше крив нос и доста права коса, която от толкова много изправяне с пресата изглеждаше неестествено, затова често се мислеше за грозна, но тайно се надяваше той да отвърне на чувствата ѝ. Излизаха всеки ден и накрая тя реши да запознае Даниела с него. В момента, в който Пламен я видя, започна да я мисли за симпатична. Даниела си харесваше Тони и не можеше да причини това на една от най-добрите си приятелки, а именно да тръгне с момчето, което харесва тя. Галя и Пламен се сближаваха и станаха най-добри приятели.
***
Докато другите се занимаваха с Пламен, Оля мислеше за Филип, но мислеше и за онова момче, което си харесваше. Той се казваше Денислав, беше с кафяви очи и тъмнокафява коса, точно като Филип. Може би, затова Оля го смяташе за хубав. Един ден той ѝ писа. Говориха малко и се разбраха да се видят на следващия ден в училище, за да се запознаят официално.
На следващия ден се видяха. Тя го харесваше, но и той също.
-Хей! – каза тя
-Здравей!
-Винаги съм искала да ти кажа, че те харесвам. – призна Оля, той не можеше да повярва какво чува, но и тя също се изненада от себе си, не би предполагала, че ще направи първата крачка.
-Ами, и аз те харесвам. Много бих се радвал, ако се получи нещо между нас. Би ли искала да станем гаджета. – каза срамежливо той. Осъзнаха колко глупаво звучаха, дори и не се познаваха, а искаха да имат връзка. Може би беше любов от пръв поглед и двамата го чувстваха така.
Оля прие и се прегърнаха. Все още се чудеше как ще реагира Филип, като разбере. Щеше да му бъде трудно...
