Църковнославянски речник
© Павел Николов
А
Абие - веднага
, незабавно, изведнаж, без бавене, внезапно. ("да возвратятся абие стыдящеся глаголющии ми: благоже, благоже" (Пс. 69:4). "И абие восходя от воды, виде разводящася небеса и Духа яко голубя, сходяща Нань.)" (Мат. 1:10)
Авва -
отец, отче.
Аввадон - евр. "Погубващ"; името на ангела на бездната.
Авраамово недро, Авраамово лоно - иносказателно: рай, място на вечно блаженство.
Агаряни - потомци на Исмаил, син на Агар, наложница на Авраам, иносказателно - чергарски източни племена.
Агиасма - осветена
по църковния чин вода. Осветената на празника Богоявление вода се нарича Велика агиасма.
Агиос - надпис на древни икони; гръц. "светец".
Агкира (чете се "анкира") - котва.
Агнец - агне; чисто, кротко същество; мн. ч. - "агнци" - понякога означава "християни".
Агница - овчица.
Агня - агне.
Ад - мястото, където се намират душите на умрелите до освобождаването им от
Господ Иисус Христос; място за вечни мъки на грешниците; жилище на дявола.
Адамант - елмаз; брилянт; скъпоценен камък.
Адамантов - твърд; здрав;
скъпоценен.
Адов - адски.
Адонай - евр. "
Господ мой".
Аер - вж. Воздух.
Аермонски - свързан с планината Аермон.
Аиромантия -
суеверно гадаене по атмосферните явления.
Акатист - гръц. "неседящо"; църковна служба, по време на която
се стои прав.
Аки - сякаш.
Акриди - храната на Йоан Кръстител; според някои - скакалци, които се употребявали за храна; според други - някакво растение.
Аксиос - гръц. "достоен".
Алавастър - каменен съд.
Алектор - петел.
