Интелект

1.

Странно. Нищо не усещам. Абсолютно нищо! Как е възможно?
-Здравей?
Стреснах се и отворих очи. Бяха двама. Възрастен мъж и младо момиче. И двамата с бели престилки. В болница ли съм? Опитах се да им отговоря, но не успях. Не си усещам устата. Всъщност, продължавам нищо да не усещам.
-Чува ли ни? – обърна се момичето към възрастния господин.
-Да. Но ѝ е трудно да реагира.
-На нея?
-Да. Нещо против?
-Не. Просто си мислех... Не. Нищо против.
Нищо не разбрах. Затворих очи. Спи ми се. Много ми се спи.