Различна | Different.

Глава 1

Както всички казват, след щурия гимназиален живот следва колежанския. Цял живот се готвиш за този момент, когато ще те приемат в мечтаното учебно заведение, ще напуснеш дома и ще засилиш крачките по пътя към сбъдването на мечтите си.
За взискателните ми родители колежът винаги е бил най-важната част от обучението. Още от малка ме подготвят и мотивират, точно за тази част от живота ми. Винаги съм била амбициозна и старателна откъм това да бъда перфектната дъщеря и ученичка. Точно както майка и татко винаги са изисквали от мен. Постепенно целта да ме приемат в колежа, за който съм положила толкова усилия се превръща в моя мечта. И така след години положен труд това се случва и от днес започвам да уча в заведението, в което от малка мечтая да уча, а именно "Кеймбридж Юнивърсити".
••••••••••••••••
Събуждам се десет минути преди алармата да звънне, благодарение на слънчевите лъчи, които се подават измеджу щорите и оставащите минути са напълно достатъчни, за да осмисля какво ще се случи днес. Ще видя най-добрата си приятелка от детството-Алиса. Тя учи в същия колеж, в който ще уча и аз, но е в по-горния курс. Като малки с Али и най-добрият ми приятел Джейс бяхме неразделни. Тя толкова ми липсваше през последната година и нямам търпение да я видя.
Дали училищното заведение ще покрие очакванията ми? Дали бързо ще свикна с обстановката и ще си намеря приятели?
По принцип никога не съм била конфликтен човек и винаги съм се разбирала с всички. Надявам се с новата ми съквартирантка в пансиона да си паснем. Много ще се радвам ако нещата се развият така, както съм очаквала досега.

Унасям се в мисли, но изведнъж алармата зазвънява и разваля фантазиите ми. Ставам от леглото и хуквам към банята, за да изпълня рутината си и да започна да се приготвям за пътуването към Кеймбридж. Обличам униформата на училището-чисто бяла риза комбинирана със сако, вратовръзка към него и тъмносиня пола.

След като преглеждам още веднъж списъка с принадлежностите и багажа, които трябва да взема слизам долу на закуска. Родителите ми са там, заедно с брат ми и всички ми хвърлят щастливи погледи.

-Добро утро, Кат. -казва майка ми и ме целува по бузата.

-Добро утро на всички.-отвръщам.

-Е, как прекара последната си нощ тук в къщата? Добре ли спа? -пита ме татко и ми се усмихва любезно

-Тя винаги спи добре. Като търтей е!-не пропуска да се подразни с някоя тъпа затапка досадният ми по-малък брат и всички избухват в смях.
Кое пък му е смешното?!

-Крис не се обаждай.-Отговарям раздразнено. Винаги ще намери как да ми развали настроението със закачките си, но не и днес.

-Добре спах татко благодаря, че попита.

-Взе ли си всичко необходимо? Да не забравиш нещо?-добавя мама

-Да, всичко е по план! Спокойно.-уверявам я, а след това вниманието ми бива отвлечено от вкусните шоколадови палачинки, които нашата икономка Нани сервира на масата.
Баща ми се облизва и веднага взима първата палачинка, след което я намазва с допълнително течен шоколад и добавя:

-Е, имаме един час да закусим и да натоварим багажа ти в колата, Катрин.

-Да, миличка остава още малко.-съгласява се мама и стиска ръката ми. -Най-накрая ще се видиш и с Алисън нали така?

-Да, мамо. Нямам търпение да я видя, но и Джейс ще ми липсва много. Също така в сайта на училището пише, че имат школа по танци и мисля да се запиша.

Крис започва да се смее, извиква като имитира баща ми, и прави смешни физиономии:
-Катрин МакКалистър ти отиваш там да учиш, а не да се занимаваш с излишни неща.

-КРИС!?-Извиквам раздразнено, а
татко го поглежда сериозно и след това се усмихва, и казва:
-Е, не съм чак толкова лош, но нали знаеш Кат..Учението е най-важното за теб в момента! Все пак от малка се подготвяш и...

-Знам, татко.-прекъсвам го, тъй като сме водили този разговор повече от десетина пъти.

-Хайде, продължавайте със закуската и не се карайте точно на последния ви ден заедно!-казва сериозно мама и ни се усмихва леко.

Довършваме закуската, след което татко и брат ми натоварват багажа ми в колата, а аз се сбогувам с домa си и всичките ни икономи. Ще ми липсват. Най-много ще ми липсва Джейс. Най-близкият ми приятел...
Не знам какво ще правя там без него.
Всичко ще ми липсва тук...

"Започва началото на нещо ново!"-казвам си на ум и прекрачвам прага на къщата, запътвайки се към колата.

————-
Здравейте! Това е първа глава от "Different". Не съм талантлив писател, но се старая и писането ми е хоби! Искрено се надявам да ви хареса❤️ Пишете мненията си отдолу в коментарите. Ще се радвам да ги прочета и ще отговоря на всички❤️
Целувки хх
-kristiyanaax17