В някой момент трябва да разбереш, че някои хора могат да останат в сърцето ти, но не и в живота ти. Никога не съм си помислял, че криеш нещо такова. Никога не съм си давал сметка, че теб те боли повече, от колкото ме боли мен. Така и не помислих за теб. Бях егоист и съжалявам. Но вече е късно за съжаления. Ти така и не ми каза истинската причина, въпреки че не спирах да те питам. Но всичко е наред. Наред е, защото вече знам. И ти благодаря. Благодаря ти, защото облекчи болката. Силна е. Много. Но все пак съм добре. Може би, защото голяма част остана с теб. Благодаря ти, че мислеше за мен. Но все пак ми се щеше да бях узнал. Да ми беше казал. Последните ни дни заедно щяха да са хубави. Много хубави.
YOU ARE READING
ʙᴇᴄᴀᴜsᴇ ɪ ʟɪᴋᴇ ʏᴏᴜ - ᴛᴀᴇᴋᴏᴏᴋ [sʜᴏʀᴛ sᴛᴏʀʏ]
FanfictionНе е, защото не те харесвам. "Харесвам те прекалено много, за да ти причиня това" Джънгкук признава чувствата си на Техьонг и се надява той да му отвърне, но има затруднение. Техьонг го отблъсква и не му казва причината.
![ʙᴇᴄᴀᴜsᴇ ɪ ʟɪᴋᴇ ʏᴏᴜ - ᴛᴀᴇᴋᴏᴏᴋ [sʜᴏʀᴛ sᴛᴏʀʏ]](https://img.wattpad.com/cover/203259563-64-k34617.jpg)