Odette&Maya 2 (girlxgirl)

1.

Точно една година по-късно..
Четвърти септември. Тази дата се бе запаметила в ума ми и сякаш я бях чакала да настъпи отново. Последния път, в който бях видяла Мая. Пореден повод да си спомня за нея. Беше минало твърде много време..
- Одета! Спиш ли какво не ти е наред!? - развика се Влади от терасата.
- Замислих се.
Той влезе в стаята и лежерно се подпря на стената. Държеше цигара в едната си ръка, в другата - запалка. Лицето му беше зачервено от горещия въздух.
- Кофти дата. - изрече мислите ми на глас.
- Точно, Владимире. Натяквай ми.
- Все тая.. ще се приготвям вече. На работа съм от десет.
- Изчезвай. Без друго само ме дразниш днес.
От както бяхме излезли на квартира, с Владимир постоянно спорехме и се обвинявахме за всичко. Хубавото беше, че най-сетне бяхме самостоятелни, макар и разорени. Споделяхме си наема, вечно правехме икономии, но като цяло не се справяхме с парите.
Не бяхме.. така, де - заедно. Все още си бяхме само приятели. Може би не изглеждаше така отстрани, но с Влади се обичахме като брат и сестра.
Към десет вечерта излязох да си купя цигари, пък и защото тишината в апартамента ме смущаваше. Владимир тъкмо беше тръгнал за работа.
Не трябваше да оставам сама на именно този ден.. главата ми щеше да се запълни догоре със спомени, които да ме измъчват.
Мая..
Какво ли правеше сега? Още ли живееше в града?
Мамка му. Пазех й номера.
Излязох от кварталното магазинче със стек червено Marlboro и кенче бира под ръка. Умът ми щеше да експлодира от спомени. Защо помнех лицето й толкова ясно!? Беше минала година! Цяла година от последния път, в който..
"Стига, Одета.", казах си наум, трябваше да престана преди да съм обезумяла и звъннала на проклетия номер, който нямах смелостта да изтрия.
Какво изобщо щях да кажа?
Много неща се бяха променили за едни дванадесет месеца.
Бях се изнесла с Владимир, бях завършила и имах нужда от стабилна връзка. А не можех да се влюбя, всяко момиче ми беше безразлично след Мая. Сякаш никоя не можеше да я замени.
Към полунощ реших да изляза. Бях писала на Калин да се видим в кварталния бар. Имах нужда да говоря за случващото се..
Беше ме домързяло да се контя, косата си бях прибрала във висока опашка, а тоалетът ми далеч не беше впечатляващ - черен потник, бели джинси и кецове.
Отидох пеша до бара, настаних се удобно на една от масите. Атмосферата ме успокояваше. Приглушената ретро чалга, масите за билярд, слабата жълтеникава светлина, димът, изпълващ цялото помещение с аромат на тютюн..
Поръчах си бира, след нея втора. Бях на път да си взема трета, но забелязах Калин да влиза и реших да го изчакам.
Сините му очи грееха на иначе изцеденото му от умора лице. Беше облечен с шорти и анурак, нетипично за него. Обикновено се грижеше много за външния си вид..
- Как си, русокоске? Не можа ли да заспиш?
Станах да го прегърна, вдишах дълбоко уханието му на одеколон.
- Не ми се спеше. Извинявай ако съм те събудила, имах нужда от приятел. - отвърнах.
Седнахме един срещу друг, той запали цигара и придърпа пепелника към себе си.
- Изморен съм, не мога да се справя с всичко. По дяволите, и Даниела.. иска да живеем заедно! И постоянно ми натяква за сватба и деца, нетърпима е. Не съм готов. - взе да се оплаква.
- Късметлия си. Ще ми се да имах и аз някой, който да вижда бъдещето си с мен. Просто..
- Одета.. Ще те питам направо. - прекъсна ме. Защо си още сама?
Заигра се със запалката си в очакване на отговор.
- Чакам..
- Какво? Мая ли? - засмя се. Беше "уцелил" с какво да се шегува. - Колежката ми от новата работа тъкмо скъса с приятелката си. Мога да ви запозная.
- Не съм сигурна, Калине.
- Настоявам. Готина е, ще видиш.
Хвана ръката ми и се усмихна топло.
- Знам, че ти е трудно, окей? Само си дай шанс. Изключителен човек си, Оди и заслужаваш да си щастлива.
- Това ако го чуя още веднъж.. майната му, отивам за още една бира.
Станах и се запътих към бара, главата ми преливаше от мисли. Не можех да успокоя бушуващите си нерви.
Когато се върнах на масата при Калин, той вече беше подготвил фейсбук профила на колежата си и развълнувано се зае да ми показва снимка след снимка.
- Стига, Калине.. схванах идеята. - измънках, оставяйки телефона на масата.
- Ще говоря и с нея утре.
- Все ми е тая. Хайде, тръгвай, Даниела ти прати хиляда съобщения.
- Одета, обещай ми поне да опиташ. Не можеш вечно да трепнеш в очакване. Знам че още мислиш за Мая, Владо ми каза. Но се измъчваш! - убедително изрече, след което отпи от бирата си. - Тя няма да те потърси. Забравила те е, разбираш ли?
При тези думи внезапно се почувствах някак беззащитна и глупава. Калин беше прав, а на мен не ми харесваше да чувам фактите, които още кънтяха в главата ми като неочаквана плесница.
- Разбрааах! - издразних се. - Ще се запозная с момичето.. как се казва?
- Никол. - изрече, въодушевен от внезапния ми интерес. - В неделя ще организирам излизане. Двойна среща! С Даниела ще ви правим компания, за не е ви е конфузно.
- Идеално, Калине. Нямам търпение! - отвърнах с очевидна ирония.
Допихме си бирата, след което той ме изпрати до нас.
Апартаментът беше адски пуст без Владимир. Преди да легна запалих цигара на терасата и отворих профила на Никол.
Имаше много снимки с приятели, с кучетата й, на къмпинг.. изглеждаше сипматично и амбициозно момиче. Беше красива, с дълга кестенява коса и изкрящи тъмни очи. Не можех да си представя нещо кой знае какво с момиче като нея, предпочитах трудни, мистериозни момичета.. нещо като Мая.
Но все пак бях решена да опитам. Заслужавах да продължа напред, колкото и да ми беше трудно..