Odette&Maya 2 (girlxgirl)

2.

Седмица по-късно..
Тъкмо бях приключила смяната си в хотела, в който наскоро бях започнала работа. Мястото ми харесваше, макар и да не печелех много като барманка. Понякога си спомнях за "Teaso".. липсваше ми, липсваше ми да усещам уханието на морето и пясъка, липсваше ми и тя. Мая.
Срещата ми с Никол беше уговорена от два дни насам по чат и имах съвсем малко време да се прибера, приготвя и отида в кафенето, където щяхме да се чакаме в осем.
Качих се в червения форд и забързах към вкъщи.
Още с влизането в апартамента Владимир ме посрещна с широка усмивка.
- Не мога да осмисля факта, че наистина отиваш на среща. С момиче. Което не е Мая. - засмя се иронично, докато ме следваше към стаята ми.
- Браво, Владимире. Почти беше забавно. - отвърнах, завъртайки очи.
- Какво ще обличаш? - смени темата.
- Няма значение. Нещо обикновено, предполагам.
- А къде ще ходите?
- Хайде, много ти се моля, намери си друга работа! Не се занимавай с мен.
Той се закикоти и излезе от стаята, затръшвайки вратата след себе си.
Честно казано, не ми се ходеше на среща, не исках да се запознавам с колежката на Калин и определено нямах сили за връзка, но усещах необходимост да го направя. Нужно беше да продължа напред.
Пуснах косата си, изправих измачканите от ластика кичури. Обух си свободни джинси, комбинирах ги с черна тениска. Наметнах си коженото яке, нахлузих белите си кецове и излязох от апартамента. Бях сърдита на Владимир.. не исках да говоря с него известно време. Държеше се особено глупаво в последно време.. лазеше ми по нервите.
Кафенето беше на няколко преки от блока, отне ми дестина минути да стигна до там.
Местенцето беше уютно и усамотено, още с влизането забелязах Никол на една от масите в края. Стиснах зъби и се запътих към нея.
- Одета! Здравей! Много се радвам да се видим най-накрая! - зарадва се, виждайки ме.
Стана да ме прегърне, тялото й ухаеше на ментов мъжки парфюм.
- Аз също.. изглеждаш чудесно. - казах, оглеждайки я.
- Много благодаря.. - засмя се.
Лицето й придоби розов цвят, седнахме една срещу друга.
Беше много красива, повече отколкото на снимките. Лъскавата й тъмна коса беше прибрана във висока опашка, очите й с цвят на кестен блещукаха срещу мен с толкова радост.. Беше по-висока, от колкото очаквах, носеше съдрани сини джинси и карирана риза.
- Радвам се, че се съгласи да се видим.. Калин ми беше казал да не очаквам нещо от теб. Така де, опроверга думите му. - засмя се, лицето й отново поруменя.
- Не бях съвсем сигурна, но се нуждаех от малко разнообразие. - отвърнах с усмивка.
По време на цялата среща се бях постарала да намаля напрежението между мен и Никол, тя беше притеснителна и много срамежлива, но се отнасяше с много внимание и нежност към мен. Успях да я опозная доста добре. Беше се разделила с приятелката си след три годишна връзка. "Изневери ми. Хванах я в нашето легло, в нашия дом, който бяхме купили, обзавели и създали заедно. С чужд човек. Събрах си нещата и се махнах от там. Нямаше нужда да ми се обяснява, не исках и още не искам нищо от нея.", беше ми споделила. В момента живееше при родителите си, съвземаше се от случилото се. Изглеждаше силна и трудно ранима. Беше изключително позитивно, усмихнато, скромно момиче.. и внезапно се вбесих на себе си, че изобщо сe бях двуомила дали да се появя на срещата.
След няколко часа решихме да ставаме, тя плати сметката и дори предложи да ме закара, но нямаше причина, тъй като живеех съвсем наблизо.
- Е, това е колата ми. - каза, заставайки пред черния си джип. - Благодаря, че ме изпрати. Благодаря ти и за днес. Наистина, изкарах си чудесно.
- Аз ти благодаря. Много ми хареса да те опозная.
- Наистина ли? - изненада се.
- Да, наистина. - засмяхме се, помълчахме неловко за миг. - Никол.. Ще се видим ли пак някой път? - попитах, при което лицето й се озари с широка усмивка.
- Стига да искаш - разбира се. - отвърна.
Не можех да повярвам, че Калин беше прав. Никол беше красива, мила, изключителна.. и наистина я бях харесала.
Приближих се и нежно я целунах по бузата. Прегърнах стегнатото и от напрежение тяло.. беше толкова топла.. толкова сладка.. толкова красива..
Изчаках да се качи в колата си, след което се запътих към вкъщи.
Владимир не беше на работа, което значеше, че ще ме разпитва.
Влязох в апартамента, заварих го да се налива с бяло вино в кухнята. Пиеше втора бутилка, помещението беше изпълнено с тютюнев дим.
- Луд ли си? Какво правиш?
Отворих широко прозореца, тъй като едва се дишаше в апартамента.
- Една вечер имам да си почина, Одета. Утре пак съм на работа. Какво толкова е станало? Една чаша съм си налял да се отпусна.. - взе да се обяснява.
- Ненормалник..
- Не съм. Кажи сега, как беше с момичето. Хареса ли ти? Тя хареса ли те?
Взех си една чаша от шкафа, налях си вино и седнах на масата при Влади.
- Харесах я. Много я харесах.
Той ококори очи с недоумение.
- Значи няма да ми натякваш повече колко ти липсва Мая?
- Престани да говориш за нея! Стига! - ядосах се.
Той свъси вежди и поклати глава.
- Влудяваш ме! Караш ме да се ядосвам.. такъв си един дразнител!
Влади изпи останалото вино на екс, загаси наполовина изпушената си цигара и зашляпа с домашните пантофи към стаята си.
Понякога ми липсваше стария ми приятел.. Влади, какъвто беше миналото лято. Когато се напивахме на покрива, споделяхме си без да се съдим един друг.. когато караниците ни бяха за дребни неща. Преди да оставим близките си. Аз - мама и Тина, Владо - баща си. Знаехме, че те се нуждаят от нас. Но искахме свобода. Жадувахме тази мизерия толкова силно.. да бъдем независими и да няма правила се беше превърнало в наказание.
Но пък много се обичахме въпреки всичко. Бяхме като брат и сестра - спорехме много, но се крепяхме един на друг.
Преди да си легна реших да пиша на Никол. Беше на линия.
- Прибра ли се? ❤️
- Прибрах се. ❤️ - отвърна. - Нямам търпение пак да се видим, Оди..
- Ще се видим. Утре вечер ще съм сама в квартирата. Ако искаш ела.
- Кога излиза Влади за работа?
- Десет.
- Окей, супер значи. В десет ще съм там.
- Идеално. Лека нощ тогава, Никол. ❤️
- Лека, Оди. ❤️❤️❤️
Оставих телефона и си легнах. Не знаех дали предложението ми не беше прибързано. Надявах се да не я уплаша с внезапното идване вкъщи. Исках просто да съм с нея насаме. Да се отпусне и да говори повече с мен. Адски много ми харесваше..