Разделени, далеч една от друга, те още не могат да забравят някогашните си чувства.. Една случайна среща след цяла година опити да се забравят.. ще бъде ли достатъчна отново да ги събере?
❤️
На следващата вечер побързах да се прибера след работа. Минах през кварталнито магазинче и купих бутилка мерло и няколко кенчета бира. Не знаех какво обича.. не я бях питала. Всъщност не знаех дали изобщо пие алкохол, но предположих, че е удачно да взема. Бях се впрегнала за вечерта, сякаш бях влюбена ученичка. Стомахът ми се беше свил. Прибрах се и се заех да чистя апртамента. Наистина бях много притеснена. Исках всичко да е перфектно. - Ама ти си полудяла! Какво е това чистене късно вечер!? - развика се Владимир, излизайки от стаята си. Очевидно го бях събудила, лицето му беше зачервено и подуто. Засмях се на пижамата му с прасенца, след което задърпах прахосмукачката към кухнята. - Какво става? Защо чистиш? - Тя ще идва. Никол. - Леле, не се ли познавате отскоро? - Е, и? - сопнах се. - Няма да правим нищо. Просто ще гледаме филм и ще си поръчаме нещо за хапване. Той кимна и се върна в стаята си. След като старателно почистих цялата кухня, подредих стаята си и се изкъпах, бях готова да посрещна Никол. Облякох си удобни дрехи и вързах русата си коса на свободна опашка. - Тръгвам, Одета! - извика Влади. Изтичах в коридора да го изпратя. - Айде, чао и лека смяна. - Мерси.. и усех с Никол, наистина. Много се надявам да се получи този път, заслужаваш да си щастлива. - Знам. И аз се надявам.. Прегърнахме се, след което Влади излезе. Не мина много време преди на вратата да се позвъни. Побързах да отворя, цялата треперех от нерви и притеснение, но знаех, че не трябва да го показвам. Отключих, поздравихме се, прегърнах я. Никол беше толкова красива и мила.. коленете ми омекваха от нежния й допир и искрена усмивка. Поканих я в кухнята и налях вино. Казахме си наздраве и нервно отпихме. Запалих цигара. - Искаш ли? - попитах, подавайки й кутията. - Не пуша, Оди. - отвърна с усмивка. Стори ми се някак още по-симпатична. Седнах на барплота и я загледах. Беше седнала на стола срещу мен, отпиваше по малко от чашата си и сладко се усмихваше. Тъмната й коса беше вързана на кок. Носеше тениска и сини джинси, изглеждаше ослепително красива, толкова непресторено нежна и чаровна.. - Видях се с Калин по-рано днес. - каза тихо. - Пита ме как е минала срещата ни и.. дали си ми разказала за някакво момиче. Предишната ти приятелка. Мая. - Какво? - учудих се. - Защо бих разказвала нещо за това? Калин защо говори глупости? - Няма нищо лошо. Не се сърди на Калин, нищо не е направил. Обясни ми, че си го изживяла тежко. Това с Мая. - продължи Никол, гледайки ме натъжено. - Не му се сърдя. Просто не сметнах за нужно да те товаря с това. Темата ми беше повече от неприятна. Никол нямаше лоши намерения, усещах, че наистина иска да й споделя, но не можех. Не трябваше да мисля за Мая. Не и след като най-после започвах да се чувствам по-добре. Бях готова да бъда с друго момиче. Заслужавах го и исках да бъда щастлива. - Искаш ли да си пуснем филм? - Хайде. - кимна с усмивка. Взехме чашите си и отидохме в стаята ми. Настанихме се удобно на леглото, пуснах някакъв филм на ужасите. Исках да я придърпам към себе си и да я гушна. Беше много сладка. - Какво? - засмя се, забелязвайки, че я гледам. - Нищо. - отвърнах. - Просто си.. много красива. Тя се засмя, беше твърде тъмно, за да видя, но бях сигурна, че се е изчервила. Приближих се към нея и обгърнах тялото й с ръце. Очите й пробляснаха към моите. Целунах топлите й устни и се успокоих, когато отвърна на целувката ми. Беше съвършена, почувствах се така, сякаш най-сетне съм намерила правилното си място. Сякаш точно нея бях чакала през цялото това време. Целувах горещите й устни, докосвах кадифената й кожа, изпитвах толкова желание страст.. - Не е ли рано да го правим? - попита, прекъсвайки целувката ни. Усмихнах се в отговор. - Не искам да ме сметнеш за такава.. - продължи тя. - Смятам те за съвършена. И нищо друго. Явно отговорът ми беше достатъчен, за да я убеди в думите ми. Отпусна се в ръцете ми, нежно откопчах сутиена й с едната си ръка, другата бавно плъзнах надолу по тялото й. Разкопчах джинсите й. Не спирах да я целувам. Беше убийствено красива, пристрастяваща. Стенеше от удоволствие, движенията на ръката ми я подлудяваха. Не бях сигурна в мислите си, но сякаш се влюбвах. Прекарахме остатъка от нощта в разговори и целувки. До сутринта съвсем бях забравила кой ден е, какво имам да върша и че Влади ще се прибере по някое време. - Добро утро. - лениво изрече, влюбено следях плътните й устни, огромните й тъмни очи. - Добро утро. - отвърнах, целувайки я. Лежеше гола в леглото ми, усмихната и красива като богиня. Кестенявата й коса беше прибрана в разрошена опашка, няколко кичура се бяха спуснали около сладкото й зачервено лице. Чак сега бях забелязала татуса на кръста й. - Какво пише? - попитах с усмивка. - Името на бившата ми приятелка. Алекс. Беше импулсивна грешка да си го татуирам, но не очаквах, че ще съжалявам толкова много. Глупаво е. - Обичали сте се. Не е глупаво. - отвърнах. - Оди.. трябва да тръгвам. На работа съм след.. - направи пауза, за да погледне телефона си. - След половин час. Нали не ми се сърдиш, че те оставям? - Не ти се сърдя. Целунах устните й нежно, погалих красивото й тяло. Не искахме да се отделяме една от друга. Никол стана от леглото и се зае да търси дрехите си от пода. Облече се набързо, пооправи прическата си и заедно излязохме от стаята ми. - Пиши ми да се видим когато си свободна. - Ще ти пиша, обещавам. - отговорих, след което отново я целунах. Изпратих я, няколко минути по-късно Влади се прибра. - Добро утро се казва! - засмях се. - Остави ме, бе.. добро било. - Ела да ти направя кафе. Имам да ти разказвам за снощи. - Спи ми се, Одета, после. Излеждаше смазан от работа, лениво се дотътри до стаята си. Явно нямаше с кого да споделя вълнението си, затова си направих кафе и излязох на терасата да го пия сама. Запалих цигара. Усмихвах се неудържимо, чувствах се някак си.. правилно, най-после на място, сякаш наистина имаше шанс за мен да бъда щастлива.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.