Роден
16 март 1911. в град Гюнцбург
Починал
7 февруари 1979 г (67г) в град Бразилски
След войната Йозеф Менгеле става един от най-издирваните нацистки военнопрестъпници и той бяга в Латинска Америка. Там се установява в Аржентина и Уругвай, където живее под истинското си име. Опитите да бъде намерен и предаден на съд не са успешни и той умира в Бразилия през 1979 г., след като претърпява инфаркт, докато плува в морето. Погребан е под фалшиво име, но през 1985 г. гробът му е изровен и той бива идентифициран.
В кръга на познатите си Йозеф Менгеле е наричан Бепо (итал. Beppo, умалително от италианския еквивалент на Йозеф – Джузепе), но по света той става известен като „Ангела на смъртта", даден му от лагеристите.
Преди войната Менгеле е бил асистент на проф. Отмар Фершуер във Франкфурт в Института за наследствена биология и расова хигиена. Хабилитацията на Фершуер е била на тема наследяване при близнаците Макар и късно (чак през 1940 г.), Фершуер става член на Националсоциалистическата германска работническа партия , но никога не е криел одобрението си за идеята за расова хигиена . Според колеги Менгеле бил „любимият ученик“ на Фершауер. Фершуер станал по-късно ръководител на Института Кайзер Вилхелм в Берлин.
БЛИЗНАЦИ
Една от главните области, от които се интересувал Менгеле било изучаването на близнаци. Тази тематика по това време е била от голям интерес за науката. Еднояйчните близнаци имат еднакъв генетичен материал. Ако се изследват еднояйчни близнаци, разликите в развитието им и пр. могат да се обяснят единствено с въздействието на „околната среда“. От особен интерес в Германия по това време е била и ролята на наследствения материал при инфекциозни заболявания. За тези изследвания били необходими наблюдения над заболели еднояйчни близнаци, каквито обаче са изключително редки.
Предполага се, че особения интерес на Менгеле към близнаците от концлагера в Аушвиц се е дължал на намерението му да напише хабилитация на тази тема.
По свидетелства на очевидци Менгеле смятал за безотговорно да се изпусне единствената по рода си възможност за изследвания, която се открива в Аушвиц.
„Така и така ще бъдат обгазени,..“ казал Менгеле. „Тази възможност повече никога няма да я има““
Менгеле устроил в концлагера т.нар. „детска градина“, в която били настанявани деца до 6-годишна възраст. Бараките били в много по-добро състояние от останалите в лагера, имало детска площадка, люлки, въртележки, а децата получавали известно време по-добра храна. Тук започнали първите му изследвания над близнаци. Близнаците били постоянно попълвани от новопостъпилите концлагеристи, като за целта Менгеле ходел на перона при пристигащите влакове, дори когато не бил на смяна.
Менгеле не бил в състояние да проведе многобройните изследвания сам, затова за него работели под смъртен страх евреи-концлагеристи с медицинско образование. Известни са случаи на самоубийства на лекари, така например д-р. Кобленц-Леви се е самоубил, защото „не можел да участва в такива варварски изследвания“:
Има свидетелства на очевидци за преливане на кръв, инжектиране на чужди тела и болестотворни организми, както и провеждане на операции без упойка. Според Miklós Nyiszli през лятото на 1945 година по нареждане на Менгеле били убити 14 близнаци-цигани, подложени на дисекция. Жертвите обикновено не разбирали, че Менгеле извършва или нарежда убийства, тъй като той се държал изключително коректно с тях. По тази причина доста оцелели от концлагера не можели да повярват на станалите известни факти след войната.
Точният брой на „изследваните“ близнаци не е известен, според някои оценки те са били не по-малко от 900.
Очи от Аушвиц
Докато изследванията свързани с близнаци са били от личен интерес, някои от експериментите на Менгеле се свързват с проектите на други учени, работещи по това време в Института Кайзер Вилхелм. Той капвал в очите на концлагеристи (деца) някаква течност, от която очите им се зачервявали, подували и отделяли гнойни секрети. В някои случаи това водело до ослепяване или смърт на „пациентите“.
За тази дейност на Менгеле се предполага, че е свързана с изследванията на биоложката Карин Магнусен от Института Кайзер Вилхелм. Магнусен се интересувала от това, дали цвета на очите се предава по наследство и дали може да се използва за определяне на расата и произхода. Някои от експериментите на Магнусен приличали на тези на Менгеле в Аушвиц. Тъй като самият Менгеле не е имал опит и знания в областта на офталмологията се предполага, че е получавал препаратите си (течностите) от Магнусен. За връзката на цвета на ириса на очите и пигментацията на очната ябълка у човешките очи). В нея се говори за изследването на 31 чифта човешки очи, без да се споменава техния произход. Предполага се, че препарираните очи идват от концлагера в Аушвиц.
