.Преди доста години на едно пусто място сред гората, не живеел никой, нямоло постройки с изключение на една лудница. След известно време взели да се заселват хора там и да строят своите домове. Когато тази гора станала заселено място жителите поискали да се премести лудницата. Нямало какво да се направи и я преместили. По това време двама от лудите избягали и не могли да ги намерят. Но често вижадали останки от изядени зайци (сурови). Един ден на стар мост в тази местност намерили обесен един от избягалите луди. Минали 200тина години и все още намирали изядени зайци. Това било дело на единия призрак, който нарекли Зайчаря. След тези събития, започнали да намират обесени хора на този мост. Веднъж една група тийнейджъри отишли да видят дали това е истина. Едно от момичетата не влязло под моста и по едно време забелязало, че приятелите и не отговарят. Чувало се само звук от окови. Тя се уплашеила и избягала и се прибрала в тях като постоянно чувала как някой ходи след нея. На другият ден я намерили обесена в нейната стая, а приятелите и на моста. Група учени с камера също решават да проверят това. Отиват до моста и не се случва нищо, освен че момичето което влиза под моста чува шумът от оковите. Решават и да идат до къщата на обесеното момиче (единствената жертва, която не е била обесена на моста от Зайчаря). Щом стигат те влизат вътре. Изведнъж вратата зад тях се заключва и те се качват нагоре по стълбите, но чуват някакви шумова(а къщата е необитаема) и отново слизад, за да се опитат да излязат. В това време до стълбището беше написано с кръв нещо от рода: "Идете си ведна, нямате работа тук", а преди секунди го е нямало. Те откриват задния вход и излизат. Повече за тях не се е споменало нищо
