До всички момчета, които съм обичала/To All the Boys I've Loved Before

4

Най-старата ми приятелка Крис пуши, излиза с момчета, които не познава добре, и два пъти я отстраняваха от училище. Веднъж се явява в съда заради бягство от часове. Не знаех какво е това, преди да срещна Крис. Пропуснеш ли твърде много учебни часове, си имаш неприятности със закона.
Почти съм сигурна, че ако с Крис се бяхме запознали сега, нямаше да сме приятелки. Ние сме съвсем различни. Но невинаги е било така. В шести клас Крис обичаше пособията за писане и спането у приятелки, стоеше будна цяла нощ, за да гледа филмите с Джон Хюс, също като мен. Но в осми клас, след като татко си лягаше, тя се измъкваше, за да се среща в мола с момчета. Те я изпращаха обратно до нас, преди да съмне. Аз я чаках будна и ужасена, че може да не се е прибрала, когато татко се събуди. Тя обаче винаги се връщаше навреме.
Крис не е от приятелките, на които се обаждаш всяка вечер или с които обядваш всеки ден. Тя е като трамвай, идва и си отива, когато пожелае. Не може да се спре на едно място или при един човек. Понякога не я виждам с дни, а после, посред нощ някой чука на прозореца на стаята ми и какво да видя — Крис, свита под магнолията. Винаги държа прозореца отключен заради нея. Крис и Марго не могат да се понасят. Крис смята Марго за много задръстена, а Марго смята Крис за биполярна. Мисли, че ме използва; а Крис пък мисли, че Марго ме контролира. Аз мисля, че вероятно и двете донякъде са прави. Но важното е друго — важното е, че с Крис се разбираме, а според мен това означава повече, отколкото хората предполагат.
* * *

Крис се обажда, че идвала към нас; майка й била откачила и тя щяла да остане при мен за няколко часа, имаме ли нещо за ядене?
С Крис тъкмо поделяме купичка остатъци от ньоки в дневната, когато Марго се прибира, след като е оставила Кити на празника на отбора по плуване в края на сезона.
— Здравей — казва тя. После забелязва, че Крис е оставила чашата си с диетична кола на масичката за кафе, без да ползва подложка. — Би ли използвала подложка?
Още щом Марго се качва на горния етаж, Крис заявява:
— Ужас! Защо сестра ти е такава гад?
Аз плъзгам подложка под чашата й.
— Днес смяташ всички за гадове.
— Защото са! — Крис извърта очи към тавана и казва на висок глас: — Трябва да си извади бастуна от задника.
А Марго крещи от стаята си:
— Чух те!
— Това беше целта! — крещи в отговор Крис и загребва и последната хапка ньоки.
Въздъхвам.
— Тя скоро заминава.
Крис се хили.
— Джоши сигурно ще пали всяка нощ свещица за нея, докато се върне?
Аз се поколебавам. Не знам дали още е тайна, но знам, че Марго не би искала Крис да научава за личните й неща. Затова казвам само:
— Не съм много сигурна.
— Чакай малко. Да не го е разкарала? — пита Крис. "Кимам неохотно.
— Но нищо не й казвай — предупреждавам я. — Още й е мъчно.
— На Марго? Да й е мъчно? — Крис започва да си гризе ноктите. — Марго не е способна на нормални човешки чувства.
— Просто не казвай нищо — повтарям аз. — Освен това не могат всички да са като теб.
Тя се хили до уши. Има остри предни зъби, заради които винаги изглежда малко гладна.
— Вярно е.
Крис е кълбо от емоции. Казва, че понякога трябва да изкрещиш чувствата си; ако не го направиш, те ще заберат като цирей. Онзи ден крещя на една жена в бакалията, защото я беше настъпила неволно по крака. Не мисля, че при нея има опасност от загнояване на емоциите.
— Не мога да повярвам, че след няколко дни няма да я има — казвам аз, внезапно се натъжавам.
— Тя не умира, Лара Джийн. Няма за какво да ревеш. — Крис дърпа един конец от червените си панталонки. Толкова са къси, че когато е седнала, се вижда бельото й. То също е червено, за да пасва на панталонките. — Всъщност смятам, че това е добре за теб. Време е да започнеш да се справяш сама и да не чакаш заповеди от кралица Марго. Това ще ти е предпоследната година в гимназията. Предполага се, че трябва да се забавляваш. Сваляй момчета, поживей си малко, сещаш се.
— Аз си живея — отвръщам.
— Да, в старческия дом — хили се Крис и аз я гледам кръвнишки.
Марго се записа доброволка към старческия дом „Белвю", когато си взе шофьорската книжка; помагаше в следобедните забави на обитателите на дома. Понякога ходех с нея.
Сервирахме фъстъци, наливахме питиета и се случваше Марго да свири на пианото, но обикновено това го вършеше Сторми. Сторми е примата на „Белвю". Тя командва там. Много обичам да слушам историите й. А госпожица Мери е с деменция и не я бива особено в разговорите, но ме научи да плета.
Сега си имат нов доброволец, но знам, че в „Белвю" колкото повече посетители — толкова по-добре. Голяма част от възрастните хора там не са посещавани често. Трябва скоро да ида пак; липсват ми. И никак не ми харесва, че Крис се подиграва с тях.
— Хората в „Белвю" са живели повече, отколкото всичките ни познати, взети заедно — казвам й аз. — Има една дама, Сторми, която е пяла за войниците през Втората световна война! Получавала е по сто писма на ден от влюбени в нея войници. А един ветеран, който изгубил крака си, й изпратил диамантен пръстен!
Крис внезапно изглежда заинтригувана.
— Тя пази ли го?
— Да — признавам. — Не ми се струва редно, че го е задържала, защото не е имала намерение да се омъжва за него, но ми го показа — красив е. Диамантът е розов, много рядък. Обзалагам се, че сега е доста скъп.
— На мен Сторми ми се струва гаднярка — казва намусено Крис.
— Може някой ден да дойдеш с мен в „Белвю". Ще идем в часа за коктейли. Господин Перели обича да танцува с нови момичета. Ще те научи на фокстрот.
Крис прави ужасена физиономия, сякаш съм й предложила посещение на градското сметище.
— Не, благодаря. Какво ще кажеш аз да те заведа на танци? — Тя вирва брадичка към стълбите. — Сега, когато сестра ти заминава, можем добре да се позабавляваме. Аз винаги се забавлявам.
Вярно е, Крис винаги се забавлява. Понякога прекалено, но все пак се забавлява.