Конкурс за писатели (състезанието е към края си)

Четвърти кръг

Здравейте приятели! Най-сетне може да започнем и този кръг. Както знаете това е последният кръг в нашето състезание. Вие сте четирите най-добри писателя. Незнам дали съм споменавала преди, но този, който е на първо място ще получи наградата златен писател и още няколко. Сега нека да започнем с участниците.
На първо място слагам IvaVoynova, защото тя предаде една отлична книга в рамките на срока. Книгата не ѐ с нищо по-малко добра от другите.
На второ място слагам EvaKitty12, защото тя не само изпълни задачата си блестящо, а и я пречупи много добре през нейната сопствена призма.
На трето място слагам karol_sevilla26, защото тя направи хубав край. Исторята беше различна и интересна.
На четвърто място отива MHVMMI. Тя ми я изпрати на личен чат и сега ще препиша исторята. Тогава ще я обсъдя.

Яркото слънце блесна под слънчевите ми очила е се отрази сияйно в канала. Мога да си призная, че любовта е нещо, което наистина искам. Всички ме харесват. Някои казват, че е заради лешникова та ми коса, сини очи, бяла кожа, слаба талия и озаряваща усмивка. Имам среща с приятелките ми Ева и Кити. Кити е Екатерина.  Седя на едно от близките кафета до "Сан Марко" и пия капочино.
-Здрасти Карли!-каза Кити.
-Здрасти Кютчо!-казах аз и я прегърнах. Имаше кафяви очи и много светло кестенява коса.
-Къде е Ева?-попитах я.
-Мисля, че искаше да си вземе сладолед.
-Здравейте!-появи се тя.-Тези са за теб, а тези за теб.-тя ми подаде фуниика със сладолед.
-Мммм.....любимият ми!-казах аз.
-Знам.
Подадох на Ева и Кити по едно капочино и те започнаха да пият. Сладоледът е със шоколад най-одгоре и овъргалян с малинови пърчета. Шоколада ги лепеше, като лепило. Пистачо и малина ми бяха любимите вкусове. Кити беше всичко шоколадово и една ванилия, а Ева със страчетела и лешник. След, като си изядохме сладоледите и изпихме трите капочина, се разделихме. Аз седнах в една празна гондола и леко се излегнах. Отворих книгата си и започнах да чета. Неусетно се бях  пренесла в един малък канал. Изпищях от страх и стрес. Това беше канала "минала река" много рядко хората попадат в него. Едно русо момче седеше отдалечено от единият бряг, а на другият група хулигнанини разпитваха едно момиче. Няколко пъти казах помощ и русото момче се засили и по чудо падна е гондолата.

-Как се озова тук?

-Четох книга и по едно време водата ме довлече тук.

-В кой канал беше?

-Сан Марко.-казах аз.