𝐠𝐫𝐚𝐲||𝐧𝐨𝐦𝐢𝐧 [𝒃𝒖𝒍𝒈𝒂𝒓𝒊𝒂𝒏 𝒕𝒓𝒂𝒏𝒔𝒍𝒂𝒕𝒆]

единадесет

Lee Jeno,
Днес направихме нещо в часа.

Всеки анонимно щеше да напише мечтите си в бъдеще и какво иска да прави.

След като на всеки се прочете листа, дойде твоят ред.

Два листа бяха залепени една върху друга.

Учителят ни първо отвори големият сив лист.

Вътре беше празно.

Като второ, отвори вторият лист.

"Щях да кажа, че този сив лист ще стигне да кажа всичко, но после се сетих за мечтата ми. Мечтата ми е, да не живея."

След като учителят ни прочете това на глас, изглеждаше, че не знае какво да каже.

А аз,

Аз директно се обърнах към теб.

И ти към мен.

Очите ти бяха изпълнени с мъка.

Да оставиш всичко и да не ти пука за нищо, бяха изпълнени с това.

И аз разбрах, че за теб съм само ей така някого.

Нямам никакво значение.

А какво трябва да направя за да ме забележиш?

Аз се давя вътре в това сиво Lee Jeno.

Давиш ме вътре в своето сиво.