𝐠𝐫𝐚𝐲||𝐧𝐨𝐦𝐢𝐧 [𝒃𝒖𝒍𝒈𝒂𝒓𝒊𝒂𝒏 𝒕𝒓𝒂𝒏𝒔𝒍𝒂𝒕𝒆]

тринадесет

След като Jaemin се прибра и отвори тетрадката си за да пише, бе много объркан.

Jeno как беше научил?

С малко безпокойство, той започна да чете написаното от Jeno.

Нещата написани от него бяха много хубави, но бяха неща, които разстроиха и ядосаха малкия..

И падна ноща.

Jaemin легна на леглото си.

Ту наляво се обърна, ту на дясно.

Спогледа се с тавана.

Гледаше луната и звездите.

Не ставаше,

Времето не минаваше.

Взе адреса на Jeno от общите им приятели(!).

Веднага се преоблече и внимавайки да не събуди родителите си, излезе от къщата.

Вървя, вървя и вървя.

Най-накрая беше пред къщата на Jeno.

Няколко секунди наблюдава къщата.

Реши да погледне през прозорците.

Единият прозорец бе отворен.

Виждаше се вътре в стаята.

На всякъде беше сиво.

И

Имаше голяма снимка.

Jaemin внимателно погледна снимката.

Една семейна снимка.

Jeno се усмихваше.

Изведнъж душата на Jaemin се стопли.

Но после се сети,

Къде беше Jeno?

По това късно време?

Къде

И

Какво правеше?

Jaemin помисли, помисли и помисли.

"Може да е край езерото където отидохме преди." каза той с надежда.

Веднага  потегли.

Вървя, вървя и вървя.

Накрая стигна до езерото и започна да се оглежда Jaemin.

Jaemin се огледа, огледа и огледа.

Нямаше нищо.

Тревогата и тъгата му се увеличи.

Когато се връщаше,

до дървото,

Jaemin видя няколко дрехи.

Веднага затича към там.

Върху дрехите имаше черен лист.

Изведнъж изникнаха няколко думи в ума на Jaemin.

Нощ, празна стая, река, дрехи, лист.

"Не" каза си Jaemin.

"Не е това което си мисля, Jeno в момента е добре, не е наоколо защото има нужда да си помисли."

Опитвайки се да е спокоен, Jaemin отвори листа.

"За скъпоценният ми
Na Jaemin."

Jaemin още от първото изречение усети как нещо в него се разкъса.

Явно за всичко беше късно.

Но Jaemin не искаше да вярва в това.

"Аз съжалявам, много съжалявам. Не мога повече Jaemin-ah. Винаги когато вдишам имам чувството, че се давя. Дробовете ми горят и това чувство никога не минава.

Не знам какво да кажа за мъченията ти, за да ме изкараш от сивата  ми дупка. Не знам дали трябва да ти благодаря или да съжалявам, но единственото, което знам, е че имаш много добро сърце.

Скъпият ми Na Jaemin

Ако в момента четеш това, аз ти намигам заедно със звездите. Благодаря ти за всичко.

Сивото момче, което те обичаше
до последния си дъх,
Lee Jeno.

Jaemin не можа повече.

Крещя, цирика; рева до измора.

Знаеше, че това ще стане.

Но,

си беше помислил, че ще успее да го спре.

Но Lee Jeno беше решил да се дави в своето сиво, Na Jaemin какво можеше да направи?

Jaemin си вдигна главата и погледна към небето.

Звездите блестяха..

Лекичко се усмихна Jaemin.

Погледна голямата звезда, която седеше там с цялата си слава.

Ето Lee Jeno беше там.

Както обеща, той намигаше към скъпото си.

КРАЙ

Емии да.. свърши.. ще започна да превеждам друга, но не знам кога.. може би.. ваканцията??