Глава 6

3.7K 142 104
                                    

Никол

-Боже! Луд ли си?! Защо си тук и защо си гол?!! - изпищях и се прикрих с ръце.

-Видях, че те няма в леглото и реших да видя дали си под душа и за мой късмет ти беше тук. - усмихна се и ме прегърна.

За 24 часа този успя да ме ядоса така, както никой досега не е.

-Кълна се, че ако не ме пуснеш щете убия. - исъсках.

-Не ми се вярва да го направиш. Просто малко ще се забавляваме. Какво толкова?

-Искаш ли да те лиша от поколение?

-Не.

-Тогава си махни лапите от мен!

Той махна ръцете си от мен и отстъпи крачка назад.

-Благодаря. - казах, избутах и бързо взех една от хавлиите и покрих тялото си с нея.

Бързо излязох от банята, но господин досадник ме последва.

-Покрий се! - извиках

Защо винаги е гол.

Падна ми се откачалка и то нудист.

-Стига си пискала сякаш не си виждала гол мъж.

-Виждала съм, но не и ден след като сме сега запознали.

Всъщност съм виждала час след като съм се запознала с мъжът.

-И аз вече те видях. Така че?

-Ти влезе под душа при мен без моето позволение!

-И какво? Помислих, че би искала да ти правя компания.

-Не искам! Не можеш просто така да се напъхаш при мен!

-Не може ли?

-Не може!

-Добре, следващия път ще питам.

-Не, няма! Защо, ако още един път направиш това щете пречукам!

-Би ли спряла да викаш?

-Мразя те!

-Това го казваш за стотен път.

-Но е истина. Поне би ли ми казал името си, за да мога да те проклинам.

-Разбира се. Аз се казвам Джъстин.

-Прекрасно. Джъстин, аз съм Никол. Още веднъж направи това и ще умреш.

-Добре, Ники. Може ли да ти казвам така?

-Не.

-Добре, Ники.

Дишай.

Stay with me Donde viven las historias. Descúbrelo ahora