Nuestro final feliz || noren

✨✨✨✨✨

Следващите два дни минаха нормално. Този път Ронджун не се преструваше, че е добре, а реално имаше някакво подобрение. Успяваше да се концентрира върху репетициите и това му допадаше, тъй като работата вървеше доста по-бързо.

С Джено си разменяха единствено усмивки, ако се засечаха по коридора. Чернокосият му звънеше през дадени интервали от време, казвайки, че просто иска да чуе гласа му, след което бързо затваряше. Не искаше да го пришпорва и Джун оценяваше това. Джено винаги бе толкова схватлив, можеше да го разбере дори без да казва нищо.

Песента тъкмо свърши, когато вратата на залата се отвори. Момчетата групово насочиха глави натам, чудейки се кой ли влиза.

- Мениджър-ним - усмихна се Кун и отиде до лаптопа, за да спре музиката и да не може песента да тръгне отново.

- Здравейте на всички - поздрави жената, приближавайки се към тях.

Чонло и Ронджун се спогледаха. Това не беше мениджъра, който се занимаваше с WayV, какво търсеше тук?

- Има ли нещо? - попита Тен, пристъпвайки към жената.

- Не - усмихна се тя, сетне се поправи. - Всъщност, да. Ронджун, искам да говоря с теб.

Дребното момче се посочи объркано.

- С мен ли?

- Да, ще дойдеш ли с мен в коридора?

Ронджун погледна към УинУин, който не знаеше как да му помогне, нито какво да направи.

- Ами, добре - съгласи се той и последва мениджърката извън залата.

Жената затвори вратата след тях и го огледа, въздъхвайки.

- Нещо лошо ли се е случило? - попита Джун, съдейки по държанието й.

- Може да се каже. Става дума за Джено.

Ронджун за момент се паникьоса. Какво се очакваше да каже сега?!

- Какво за него?

- Знам, че става нещо - отбеляза тя и се подпря с гръб на стената - между вас, но, каквото и да е то, ще те помоля да го спреш.

- Не разбирам?

- Джено е разсеян, постоянно блуждае в облаците и дори не слуша, когато някой го пита нещо. Няколко пъти го видях просто да седи и да се усмихва глупаво. Същата усмивка виждам, когато се разминавате по коридора, затова предположих, че може да имаш нещо общо.