Nuestro final feliz || noren

✨✨✨✨

- Какво правиш? - попита тихо Джун и отмести поглед от него.

Джено свали ръката си, взирайки се в момчето срещу себе си.

- Телефона ти е изключен - отбеляза той със също толкова нисък тон.

Ронджун сведе виновно глава, сякаш бе направил нещо лошо.

- Не искам да говоря с никого - каза след кратък размисъл.

- Ще ти се наложи да говориш с мен.

Сивокосият понечи да натисне бутона отново, но Джено застана на пътя му и той се блъсна в гърдите му. Видя се принуден да отстъпи, обаче започваше да се задушава. Не знаеше колко време ще издържи да е близо до него по този начин, гърдите го боляха от усилието да си поеме дъх. Допря се отново в стената, търсейки някакъв начин да избяга от ситуацията.

- Трябва да говорим - натърти Джено, продължавайки да го гледа.

- Нямам какво да ти кажа.

- Аз имам. Трябва да ти обясня случилото се.

Ронджун дори нямаше нужда да пита, много добре знаеше какво има предвид.

- Става дума за новината с ЙеЪн - уточни другия. - Знам, че си я видял.

- Не си длъжен да ми даваш отчет какво правиш и с кого - измърмори Джун без да го поглежда. - Ние се разделихме.

- Не сме се разделили. Аз не съм съгласен.

- Никой не ни пита дали сме съгласни със случващото се, Джено. - По ниският най-после събра смелост да вдигне глава. - Просто го приеми.

- Отказвам. Няма да те пусна толкова лесно.

- Защо толкова настояваш? - Ронджун го погледна тъжно. - Така или иначе не сме един за друг.

- Ето тук грешиш - Джено пристъпи към него. - Ти си направен само за мен.

- Не греша. Връзката ни нямаше бъдеще.

- Защо го правиш? - той опита да хване ръката му, но Хуанг се дръпна. - Защо искаш да приключим така?

По-големият не отговори, отбягвайки красивите му очи.

- Нямам връзка с ЙеЪн - изстреля Джено - Тя ми е добра приятелка, но нищо повече. Съгласих се да публикуват това заради компанията, защото ми казаха, че така ще ни се вдигнел рейтинга. Направих го за групата, но това не е истина, Ронджун, и съм сигурен, че ти го знаеш.