teacher's punishment

2. So good yet so bad

   Изминаха два дни. Пак имах литература. Рейса ми закъсня,но този път тичах. Не ми се закъснявяше отново. Влязох в кабинета задъхан.

   -Простете,че закъснях.  - седнах на мястото си.

   Тя седеше пак на прозореца в средата на стената в дъното на стаята. Всички останали бяха навреме. Внезапно,тя се обърна към мен.

   -Три минути. Кой номер си? - обърна се тя към класа.

   Ако не гледаше право към мен,щях да я загледам мно-о-ого яко. Днес бе облякла прозираща до такава степен блуза,че и без нея да беше,голяма разлика нямаше да има. Директно без нея да беше дошла. Тялото ми веднага реягира на факта,че лесно се виждаше сутиена и-...момент,това даже беше бюстие-...значи-...й бяха големи-...не новеше подплънки-...Беше ми лошо. Исках да махне черното сако и всичко еа й се вижда. Тя се движеше към бюрото, за да ми напише закъснението. Да такава степен безсъзнателно я гледах,че забравих да й отговоря.
 
 
   -Номера? - попита ме отново,гледайки дневника.

   -Четвърти. - казах й тихо.

   -Какво?

   -Червърти! - казай й една идея по-силно. - Ама това са само 3 минути?

   - Е и? Имам хубав химикал и ми се пише. - усмихна ми се злобно.

   -Да,но са три минути. И е едва първата седмица. Не е честно. - скръстих ръце.

   -И на мен ми е първата седмица. Аз дори не живея близо,но пак съм навреме. Нямаш никакво оправдание. И не ми дръж тон.

   Погледнах я. Тая' ми беше до брадата сигурно. Можех да я настъпя,буквално. Красива си е,хубава е,ама да си знае. Добре,че носеше тази блуза,иначе щях да й се развикам.

   - Нещо искаш да ми кажеш ли с този поглед? На дъската? - свих й вежди за 'не'...ама тази си го просеше.

   -Пф,хайде де.

   Излязох си сам на дъската. Аз си знаех всичко от миналата година. Просто щях да си натрупан лесна оценка. Тъкмо нямаше да ме изпитва на трудното по-нататък.

   -А,чудесно. Така...

  Тя затвори учебниците пред нея и се обърна към мен. Скръсти краката си и сключи ръцете си пред гърдите. Е,сега вече...прекаляваше. Нямаше как да не гледам натам. Запазих самообладание и се съсродечих към въпросите й.

   Отговарях й и тя допълваше по нещо,за към класа. Докато беше обърната към класа отново за загледах. Добре де. Мамка му,тази беше уникална. Благодарение на тази прозираща блуза,целия клас можеше да се любува на гледката. О,а класа ни имаше и доста момчета. Захапах устна от вътрешна радост.