The case of the devil with a pure heart [one shot] [✔️]

Are you really a devil?

Лондон, 1920 година
14 Март

Над Лондон се бе спуснала тъмната покривка на вечерта. Звездите бяха скрити от тъмните облаци, а луната едва се виждаше. Имаше леки ветрове, но докоснеха ли се до кожата на някой човек, тя веднага настръхваше. Пътищата на всяка улица бяха влажни, а на места се намираше и по някоя малка локвичка.

Въпреки не особено благоприятното време, хората се забавляваха в близките кръчми.

Най - шумната от тях и още знаеща се като - "The throat of London", си бе една голяма дупка. Бе държано от човек от монголоидната раса, за по - точно - кореец, който преди някоя и друга година бе поредното куче на улицата, оставено от Бога. Но постепенно ръцете му се омърсиха и не говоря с мръсотията от земята, а с това, че бизнеса, който въртеше не беше никак чист, но въпреки това никой не го спираше. Дори и полицията.

Нека Ви запозная с Ким Намджун - човек вече с голяма власт, с миловидно лице и нежна усмивка съпроводена от две трапчинки. Всяка жена падаше на колене пред него, в буквалния смисъл на думата, само за да може да го има, дори и за една мръсна вечер. Но той никога не търсеше връзка, освен ако партньорът му нямаше джобове пълни с жълтици.

Ким Намджун не бе по - различен от една подла и отровна змия, която успя да се споразумее с полицията да държи всеки с различна раса, като свой работник.

Но както казах по - горе, работата му не беше никак чиста. Използваше жени и мъже на всякаква възраст, като проститутки. Все пак от това той печелеше доста пари от богатите. В Лондон не се намираха много хора с пари, които да държат на брака си или на тялото си, щом можеха да имат всеки само с една кесийка пълна с парички.

Чиста гадост.

Една чаша беше ударена в масата, а малкото останало уиски в нея, намокри червената покривка.

- Намджун, ела да си поговорим. - заговори един мъж, който изглеждаше, че вече е навлязъл в своята четирдеста година, бе леко с наднормено тегло, косата му отдавна бе бяла, а черния му костюм се мъчеше да не се пръсне. - Хайде, синко седни до мен.

Намджун се усмихна половинчато, като оправи своя светлосин костюм, с двете си ръце които бяха окичени с пръстени с красиви и скъпи камъни. Закрачи бавно, докато си "помагаше" със своя черен бастун, не че му трябваше, просто в неговите очи по този начин той изглеждаше още по - властен. Младокът се настани на черното диванче, като се здрависа с възрастния мъж.