След като излезнали от бара извънземното развело странникът из селото.Извънземното казало:
-За начало нека се опузнаем,аз съм Лорд Вракс.-каза горделиво той.
-Какъв лорд си ти?!Виж се целия си в дрипи!-отвърнал странникът и леко се ядосал,защото го помислил за някакъв лъжец.
-Бях, но много отдавна. Нека ти разкажа.Влядеех много земи и исках още и още. Един ден исках да завладеят Севера-домът на викингите. Там обаче ме повали владетелят му Бодвар. След загубата ме заключи в някакъв затвор. Аз избягях и сега търся нова армия.
-И от къде да знам, че не си измисляш?-попита стрянникът
-Първо ми се представи и ще ти кажа. -отговори му Вракс
-Ораян. Защо ти е да знаеш?
-Можем да станем приятели.
-Ти си полудяло извънземно. А освен това си и беден. - след тези думи Ораян започна да се връща към бара.
-Стой!-, извика Вракс - Далеч от селото има голям храм, а в него библиотека. Там ще намериш доказателства за мен.
-Май те е напекло слънцето-каза му Ораян и продължи по пътя.
-Ще те заведа и ако не няма там ще те оставя на мира
-Ахх, хубаво. Ела да вземем мотора.-каза Ораян отчаяно.
След като намериха бара, взеха мотора и потеглиха.По едно време Вракс попита:
-Какво е това копие на гърба ти?
-То е специално. Изработено е с карбонов и здрав прът с острие от специален метал. То е леко и фин но, но и изключително смъртоносно.
-Хаха-изсмя се Вракс-каква е тази хартийка. Използвай тежки и силни оръжия
-Имам специални чарджери в бронята. За малко време достига голяма скорост. За това искам леко оръжие.
Вракс се замисли и млъкна. Той си представяше какви атаки могат да се постигнат така. След много каране най-накрая стигнаха. Беше гигантска сграда с две кули отпред. Беше леко разрушена и някои части бяха потънали в пясък.Сградата беше от здрав камък с много олющена мазилка.
Имаше и купил направен от някакъв много скъп метал, но с много странен цвят. Приличаше на злато.Имаше големи порти и статуи на два големи лъва отпред, а под тях много дълго стълби, които някак стоят непокътнати. Ораян и Вракс стигнаха до портите. отвориха портите и се чу много силно скърцане. Поради счупените прозорци всичко вътре беше в пясък.
-Да много хубава библиотека. -каза Ораян.
-Ако не ме лъже паметта беше наляво.-каза замислен Вракс.
-И какво очакваш от мен да копая ли?-попита Ораян с лед смях
-Налага се-Див каза Вракс и почна да копае.
На Ораян му стана жал да го гледа как се мъчи, за това му помогна.След като изкопана всичко видяха голям и дълъг коридор. Той нямаше прозорци и затова нямаше толкова пясък.
-И сега как ще видим накъде води? -зачуди се Ораян
-Ето така. -отвърна Ораян и светна лампите, които представляваха някакъв вид светещи камъни.Продължиха по коридора докато не видяха други две порти.
Вракс ги отвори и там имаше огромна библиотека. Тя беше стара и много неща се рушаха.След много търсене при рафтове с истории на велики личности не намериха нищо. Ораян се ядоса.
-Писна ми само да ме лъжеш!-извика Ораян
-Момче щом толкова се съмнявам в историята ми ела да усетиш силата ми.
Ораян взе копието си и с парджърите си се изстреля към Вракс. Той очакваше товатоваи го прескочи. Ораян го видя и трудно се спря. Обърна се и се зарича нормално. Като перо размах ваше копието и колкото и бърз да беше Вракс с лекота ги пропускаме. Накрая хвана копието му и го захвърли. След това Вракс се подготви да удря и отблъснати Ораян на поне 10 метра. След това Вракс се затича, нахвърли се на Ораян тъкмо докато ставаше и го ритна в един от рафтовете. Рафта падна и затисна Ораян. Една от книгите беше с лицето на Вракс. Тя се казваше "Тиранинът".Седна удобно на Земята и почна да я чете докато се съвземе Ораян. Като се събуди беше пред храма и Вракс му сочеше книгата.
-Кой е лъжеца сега? -попита го Вракс
-Добре, добре. Ще ти помогна... лорде.
След тези думи Вракс се разплака. След всички тези години някой е на негова страна.
