Беше вечер. Пясъка беше изстинала и беше изгубил залтистият си цвят.Подухваше лек студен вятър. Нямаше облаци и небето беше обсипано от хиляди звезди. Тук-там се виждаше по някояе съзвездие. След всичко случило се през деня Ораян и Лорд Вракс решиха да преспят вътре в храма. На сутринта Вракс се събуди и излезна. Седна на стъпалата гледайки изгрева. Доста е ранобуден. Някъде около девет часа стана и Ораян. Момчетата бяха гладни. Затова на Вракс му хрумна:
-Мисля, че по това време из пустинята има така наречения движещ се пазар.
-Какво значи това? -попита Ораян.
-Това са група от хора,които продават храна и някакви дрехи.
-И как ще си купим нещо, като нямаме пари?
-Спокойно останали са ми няколко-и Вракс бръкна в джоба си и имаше някъде около 10 жълтици.
-Интересно как ще се наядем с по 5 жълтици на човек. -каза Ораян и хем му беше смешно, но хем и се уплаши, че ще остане гладен.
-Спокойно, умея да се пазаря. А сега скачай в мотора и да го търсим.-отговори му Вракс и се запъти към мотора.
Във Ораян се породиха леки съмнения, но въпреки това се съгласи с господаря си. Заедно тръгнаха и пътуваха около час, докато не видяха голяма група хора. Те ги настигнаха и Вракс им каза да спрат. Всички хора на пазара се спряха и остави нещата на пясъка и разпънаха сергиите.
-Ораян стой с мен и ме остави аз да говоря. Разбрано?
-Да!
И така двамата обикаляха и гледаха по сергиите. На една от тях имаше баба, която продаваше разни зеленчуци. До нея беше малкото ѝ внуче. И двамата бяха леко мургави. Бабата имаше кърпа на главата.
-Здравейте искам от ето това зеле.-каза Вракс и посочи доста голяма зелка.
-Само салата ли ще ядем? -попита Ораян
-Какво друго искаш?Нямам толкова пари.-развика се Вракс
-Нали можеше да се пазариш?!-изкрещя Ораян и започнаха да спорят.
-Мога за разлика от теб!
-Петнадесет жълтици моля! - каза бабата и двамата млъкнат и я погледнаха.
-Като я гледам бих я дал за десет. -почна да се пазари Вракс
-Как виж каква голяма!
-Голяма ама едва ли е толкова хубава. Май другите по-евтино я дават. Ела с мен Ораян. Остави я тази. -хвана го за ръка и тръгнаха.
-Какво правиш? -прошепна Ораян
-Добре, добре давам ви я за пет плюс 2 домата.-провикна се бабата
-Имаме сделка бабче.- каза Вракс и се усмихна.
След като си взеха храна момчетата решиха да огледат пазара още малко. Ораян се загледа в една сергия пълни с дрехи. Бяха небрежно захвърлени по нея.
-Какво има харесват ти дрехите ли? -попита Вракс и изведнъж видя позната дреха. Махна дрехите върхо нея и видя нешо, което беше загубил отдавна-неговата броня.
Тя е червена и има жълти елементи. Тя се състоеше от част пазеща горната част на тялото му. Имаше и нещо като наметало, но е късно и седи на врата, като стърчи нагоре. Имаше големи и тежки наколенки заедно с обувки. Приличаше на един голям метален ботуш. Имаше части за ръцете, които се слагаха зад длание. Върху тях имаше по два кабела, които прилича на на дръжки. Имаше и черен колан със златна част по средата. Цялата броня блестеше в очите на лорда. Докато няма никой на серията той тръгна да я облича.
-Луд ли си?! Ще ни видят! - прошепна Ораян
-Не, това е моята броня и няма да плащам за нея. Опа забравих да махна тези дрипи. -отговори Вракс
След като напълно я облече той вече изглеждаше по-страшен. Червеното му око си отиваше на червената броня.
-Хей крадец не си си платил! -извика продавачката
-Ораян да бягаме!
Малкото внуче на бабата ги видя и тръгна по тях. То бебе много бързо. Сякаш гепард гони беззащитната
си жертва. Настигна ги и спъна Ораян. Така той падна върху храната и я сплеска. Вракс го ритна и го прати чак при баба му намираща се на 200 метра. Ораян се изправи и хукна отново. Стигнаха мотора и веднага скокнаха, като някакви зайци. Потеглиха и не спираха да карат. След като видяха, че са на безопасно място спряха. Те заспаха, явно за да им олекне. Унесоха се в сладки сънища и изведнъж ги достигна пясъчна буря. Вятъра така ги издуха, че попаднаха под пясъка. Вятъра също грабна и мотора и го отвея. Мина час докато Вракс се измъкне от пясъка. С
Обърна се за мотора, но него го нямаше. Виждаше само кракът на Ораян. Тръгна да го изважда, но изведнъж усети че него го взима. Узова се в клопката на гигантски орел. Вракс изпадна в безсъзнание, а Ораян още замян също беше понесен. Те летяха дълго, но къде ли ше стигнат?
