『Five brothers one love』Boyxboy

-2-

-Така щом всички сме тук нека започнем да учим...-Те погледна към петимата братя и веднага се намръщи.

Тен си драскаше нещо в тетрадката, Теил говореше по телефона, Джехьон и Сиченг спореха за червената горница на лилавокоското. Единствен от братята, който му обръщаше някакво внимание бе Юта, не спираше да се мръщи насреща му. Личеше си, че ще бъде трудно. Но Тейонг нямаше да се предаде.

-Сиченг, не ми взимай нещата, когато ти скимне!-викна му Джехьон.

-Да изцапам мойте ли искаше?! Знаеш ли колко са скъпи?!-Уин посочи дрехите си, гледайки изумено.-Нали ти направих бисквити! Това изобщо ли не означава нищо за теб?!

-По-тихо, момчета. Водя разговор.-каза Теил и отново продължи с разговора си по телефона.

-Хей, Тейонги, какъв ти любимия цвят?-попита мило Тен, усмихвайки се широко.

-Отивам в стаята си.-обади се Юта и тръгна към стълбите.

Те забеляза това и побърза да го хване за ръката, спирайки го на място. Накамото замръзна, след което бавно се обърна срещайки сериозния поглед на другия. Какво му имаше на това момче?

-Пусни ме!-извика ядосано той, при което привлече вниманието на братята си. Всички, без Сиченг, който се мръщеше, ги зяпаха изненадано.-Казах ти да ме пуснеш!

-Имаме урок и аз няма да допусна точно ти да изчезнеш от него!-извика Тейонг, а лицето му седеше все така сериозно.

При това му изказване червенокосия започна леко да се черви. Сериозно ли му пукаше толкова много за тях... и особено за него?

-Цял ден ходя подир теб и по някаква случайност срещнах и четиримата ти откачени братя, които не спираха да ме тормозят малко по-малко!-продължи Те, говорейки през зъби.-Ще седиш тук и ще научиш нещо вместо да се инатиш, затова което ти казах когато се запознахме! Веднага се върни на дивана и бъди мирен! Също и другите!

Тейонг усещаше как нервите му заминават малко по малко. Тези момчета изобщо не го приемаха като истински учител, но той щеше да им покаже. Щяха да видят те какво е то И Тейонг да им бъде учител.

Те усети как някой внимателно и леко обви ръката си около раменете му и се обърна към въпросното момче. Забеляза широко усмихнатия Сиченг, който невинно премигваше с очи, изглеждайки толкова сладък.